Водопад Кравице (Kravice falls) - Босна и Херцеговина
И така след около 20-на км вече сме на паркинга на
Водопад Кравице. Водопадът се намира на река Требизат - височината му е около 25 метра, а езерото в подножието на водопада е с радиус 120 метра.
Паркингът е охраняем и платен 4КМ/час. По алеята може да се слезе с кола, но т.к. кемперът е голям ние продължаваме надолу пеша.
И не след дълго пред нас се открива гледката от водопада
Алеята се разделя на две – ние тръгваме към горната
част на водопада
Водата върви между дърветата и се спуска надолу
Нещо нормално за Сашо да ходи, където не трябва, за да ми вдига адреналина
Несполучлив опит за снимане на жената в черните одежди - притесних се да не отнеса някой бърз десен от съпругът ѝ и не повторих кадъра.
Докато правя несполучливи опити с моите кадри, Сашето вече е заел фотографска поза и не дава почивка на фотоапарата.
Продължаваме по алеята за да стигнем в долната част на водопада
В подножието на водопада имаше само двама ентусиасти - аз и Сашо. Мокри, но упорити! :) Вятърът носеше струите от водопада директно в нас.
Част от кадрите са ето такива - докато почистиш обектива и за секунди всичко е в капки
Но, заради следващите кадри си заслужаваше да изтърпим вятъра и водата :)
До водопада има симпатично заведение, където ситуацията е по-спокойна и водата не се излива върху теб
Снимам си аз бъчвата – маса
и от съседната маса се чува реплика да не снимам и смях, при което аз се обръщам и им правя снимка. Те не очакваха такава реакция от мен и се разсмяха още повече
:)
Изкачваме се на поляната с Ники за да изчакаме Сашо
В този момент го виждам как започва да слиза по насипа ...
и в следващия момент си вади обектива от водата!!!!!
Веднага се втурнахме към него... Обектива изпаднал от джоба му... Не смеех да говоря, защото знам, че в такъв момент е най-добре да мълчиш. Адреналина ми продължава да се вдига, защото насипа се свличаше към водата, заедно със Сашо. Когато се изкачи при нас и стъпи на твърда земя си поех въздух.
След тази вълна от емоции тръгваме по алеята нагоре
Последни кадри на водопада
и отново сме на паркинга.
Няма време за едно Ožujsko pivo,
защото трябва да вземем решение накъде да продължим.
Ники взема мерки за затопляне :)
Идеята да прекараме вечерта на водопада сред природата пропадна. Следващата точка от маршрута е на около 5-10 км, но аз съм убедена, че няма да е подходяща за къмпингуване. Тръгваме в посока Могорело с надеждата да си намерим закътано място за нощувка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар