Благай (Blagaj) - Босна и Херцеговина
Vrelo bune, Blagaj Tekke, River Camp Aganovac
След разходката в Мостар се завърнахме в Благай. Nedzad ни беше информирал, че близо до къмпинга има магазинчета и решихме да заредим малко провизии за вечерта. Минахме покрай къмпинга и на съседната улица видяхме магазин.
Малко магазинче, но с достатъчно асортимент. Бях чела за босненското сирене и показах една снимка на момичето, но тя каза че точно от този вид нямат. Избрах си друг вид. Бяхме решили вечерята да е в някое заведение в Благай, но искахме да си купим напитки, за да си кажем по едно наздраве, когато се приберем в кемпера. Сашо си избра ракия, а аз исках вино. Бях с раницата на гърба и не исках да снова между щандовете, за да не съборя нещо. Помолих момичето да ми предложи бутилка вино - изборът беше едно сръбско и едно хърватско. Тогава поясних, че искам да опитам местно вино - босненско и тя ми предложи едно от региона. Смяхме с момичето, защото и казвам "хвала" (благодаря) и я питах как да и пожелая приятна вечер. Сашо се справяше много добре с тяхното произношение, на мен не ми се отдаваше толкова, но се забавлявах да поздравявам и отговарям на босненски, а и те го оценяваха, личеше по усмивките. След като заредихме напитките, минахме през къмпинга да ги оставим и решихме, да се разходим в Благай.
Къщичка с лозе - искам и аз такава :)
Стълби за никъде :)
Аз лично вече бях доста изморена - програмата за деня беше събуждане в Хутово блато, на обяд в Почител, следобед в Мостар и вечерна разходка в Благай. Но желанието да видя изворът на река Буна ми даваше сили да не се отпускам.
Ако сте любители на кануто, тук можете да се възползвате от подобно приключение.
По улицата, която води към Vrelo bune от двете страни на реката има много заведения и е много приятно да поседнеш.
Стигаме до първия мост и с нетърпение вадим фотографския арсенал.
Вечерната светлина започва да се спуска над скалите и емоцията в мен се засилва от гледката.
Когато реката е по-пълноводна слагат временни мостчета.
Част от терасата е залята с вода от реката.
Червената табелка под лампата напомня, че терасата е само за гости на заведението, но трае ли папарашката душа :)
А и гледката точно от тази тераса не е за пропускане.
Река Буна е дълга само 9 км, после се влива в река Неретва. Тя извира от пещерата, която е в подножието на скалите. Дебитът е около 40m3/sec.
До Vrelo Bune (изворът на Буна) е построен дервишки манастир.
Гледките на вечерна светлина са уникални и мястото става още по-магнетично. Радвам се, че избрахме вечерната разходка.
Сашо е разтоварил фотографския арсенал
и пие вода от извора :) Няма шега, това е изворът на река Буна.
Преминавайки през Текето се стига до Зелената пещера (Green Cave), откъдето извира реката.
Мястото е прекрасно да седнеш да отмориш с напитка или баклавичка. А може и двете :)
В текето е запазена жилищната сграда, в която едно време са отсядали безплатно дервишите и другите пътуващи.
Този снажен момък беше така добър да ни сподели, че може да влезем да разгледаме в Текето, а аз за благодарност си изпросих едно фото с него :)
Умората вече надделяваше сериозно и имахме нужда да релаксираме. Пред нас имаше няколко ресторанта, но мисълта, че след като вечеряме ще трябва да вървим още около половин час до къмпинга наклони везните да минем пътя сега, докато не сме се отпуснали още и да вечеряме в ресторанта до къмпинга. Това беше по-доброто решение :)
Да си кажем наздраве с едно хърватско
и едно сараевско пиво.
Местни вкусотии за вечеря си поръчахме - единия раздел от менюто :) в плато, за да дегустираме повече неща.
и пастримка - местна пъстърва от река Буна
Вечерята беше божествена, наистина си облизах пръстите :) Вкусът е ИСТИНСКИ на всичко, което опитахме. Нямах повече място, иначе щях и друго да си поръчам :)
Атмосферата беше невероятна - на брега на реката с приятна компания, под звуците на шума на реката и на фона на свещите на масата. Размечтах се докато споделям тези емоции :)
Блаженството ни беше нарушено от студа, който усещахме - нощта беше напреднала, а покрай реката си е хладно. Поискахме си сметката и в разговора със сервитьора стана ясно, че сме отседнали в къмпинга отсреща. Той ни обясни, че като гости на къмпинга сме можели да получим бележка, с която да се възползваме от безплатен аперитив. Ние обяснихме, че знаем за тази опция, но не сме били сигурни в кое заведение ще отседнем. И без безплатен аперитив пак бих се върнала в Restoran "Most" (така се пише на босненски), заради вкусната храна, невероятното обслужване и масите, които са до сами реката.
Благодарихме още веднъж на сервитьора и се отправихме на топло в кемпера, където ни очакваше местно червено вино
и природна ракия :)
Емоциите от този ден бяха много и всички много положителни. На Ники му предстоеше още една емоция - да превземе втори етаж :)
Lacu noc ! (Лека нощ!)
и
Няма коментари:
Публикуване на коментар