Вишеград - Босна и Херцеговина
Отново сме във Вишеград. Паркираме малко преди мостът и решаваме да ходим да пеша, за да не се лутаме из града с кемпера.
Не се качихме горе на скалата, за да видим гледката към града, защото целта ни беше друга.
Минаваме по моста, който в тази част от деня (някъде към 17 часа) се оказва празен, а не както преди няколко дни.
Продължаваме в посока Каменният град
или наричан още Андричград.
Андричград е построен по проект на Костурица за снимките на филма по романа на Иво Андрич "Мостът на Дрина".
На входа срешаме един полицай и питаме дали е отворено и можем ли да го посетим. Той не ни разбра много въпроса, но посочи с жест да вървим смело напред.
Всъщност входна такса няма, защото градчето е изградено със заведения и магазини и е като търговска улица.
Общо взето за 15-на минути можете да обиколите цялото място. Има сгради, които все още се строят и явно проектът не е завършен до край. Не мога да кажа, че съм много впечатлена, но пък разходката си беше готина.
Като всяка забележителност и тук си има сувенири - Ники даже се спря на едно буренце на колела, което щяло да ни върши идеална работа в нас :)
Това беше последната ни спирка преди да напуснем Босна и Херцеговина. Установих, че са ми останали около 14 КМ на монети и реших с тях да купим няколко бири. По пътя към Андричград бях видяла един магазин, че и някакви промоции имаше :)
Влизаме в магазина и аз вземам 4-5 различни бири, но се оказва, че ни остават още монети. Вземаме още 2 бири и някакви бонбони - пак остават монети :) След което вадя всички налични монети и се опитвам да обясня на момичето, че искаме да ги похарчим всичките, защото си тръгваме от Босна. През това време на касата има вече и други хора и момичето трябва да обсужи и тях. На помощ идва друга девойка от магазина, която разбира защо е това обикаляне на магазина от наша страна. Тя се осведомява колко ни е сметката до момента, като междувременно сме добавили и две питки, вижда, че ни остават още толкова монети и ни предлага да си вземем за остатъка боснеска наденица. Ние приемаме предложението и най-накрая суматохата в магазина приключва. Благодарихме им за помощта и усмивките и се отправихме към кемпера.
И тук след около 20-на км се разделяме с Босна и Херцеговина и влизаме в Сърбия. Следващата ни спирка е:
Няма коментари:
Публикуване на коментар