6 май 2014 г.

част 15 - Пътешествие с кемпер


Добро утро от Благай и довиждане Босна

Добро утро от Благай. След толкова емоции цяла седмица беше дошъл момента за последните километри на територията на Босна и Херцеговина. Предстояха ни около 230 км през планините на Босна и по поречието на река Дрина.

Стегнахме багажа, оправихме си сметките за престоя и се разговорихме с Nedzad. Бях прочела за пясъчните пирамиди край Милевина, но от малкото информация бях наясно, че пътят е "малко" офроуд. Когато разпитвах Nedzad дали има повече информация стана на въпрос, че нямаме пътна карта на Босна и че се справяме с GPS-а. Той с усмивка ни обясни, че специално в Босна не трябва да се доверяваме на 100% на GPS-a. Отиде до неговия офис и след малко се върна с пътна карта, която ни подари и разпечатана информация за пясъчните пирамиди. Пак ще кажа - невероятен човек е! След като му обясних маршрута за деня и откъде мислим да минем, той ни спомена за едно място, където трябва да спрем, защото гледките са много красиви - ще го познаем по паметника, който е издигнат. Споделихме, че сме вечеряли в ресторанта отсреща и попитахме дали предлагат закуска.  Последва телефонно обаждане от Nedzad до ресторанта и потвърждение, че има от местните закуски.
 
Минаваме по моста и сме в ресторанта.



Изборът на закуска е от местните вкусотии -  сирница (с прясно сирене) 

и бюрек (с месо).
 
И двете бяха много вкусни.

Задължителното за мен босанско кафу с невероятен аромат

и безалкохолни, които бяха комплимент от заведението. Странно име за минерална вода  - киселяк :)
 
След чудесната закуска беше време да си кажем довиждане с Nedzad.
 

По пътя си намерихме място да спрем и да направим малко кадри на крепостта над Благай

и на Благай.
 
Пътят е дълъг и затова да подремна малко :)
 
В планински район сме и е нормално да има близка среща с едър рогат добитък :)


В тази част сериозно се строи,

а пътищата нямат нищо общо с българската действителност.

Този тунел беше дълъг повече от 2,5 км,

а на няколко места в самият тунел имаше отбивки странично.

По пътя спирахме на места, които спираха дъхът ни.
 

 
А някои кадри правех в движение.




Тези борчета така бяха накацали по скалите, че предизвикваха усмивки по лицата ни.
 
На мястото, на което имахме възможност да спрем не бяха толкова много и не можахме да запечатаме невероятната гледка.


 
Удоволствие е да пътуваш и да се радваш на гледките.


Виждаме мястото, за което Nedzad ни беше споменал и спираме за малко.



Душата ми ликува пред този пейзаж.

 
Докато аз се захласвам по върховете, Сашо се заиграва с едно дърво.

Това е паметник, който е издигнат в памет на загиналите войници във Втората Световна война.


 
Предимството да пътуваш с кемпер - разглеждаш си картата и си похапваш :)

В разговори и красиви гледки изминахме около 200 км



и наближаваме следващата спирка:
 
 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар