част 4 - Пътешествие с кемпер

Високо (Visoko) - Босна и Херцеговина

Пристигаме в крайна точка за деня – гр.Високо и прословутите Пирамиди. Следвайки табелките се озоваваме на един стръмен баир – с кемпер сме все пак, превземането е доста по-трудно. То да беше само баира - улицата една теснотия, а габаритите на нашето возило изпълват пътя от край до край.

Продължаваме изкачването по баира и се натъкваме на първи сблъсък с реалността във Високо – спира ни една женица и започва да ни проси пари ( и на следващия ден стоеше на пост - като някое КПП). Аз на такива пари не давам, но Ники нали е добра душица и ѝ даде някакви центове. Продължаваме с кемпера по трасето, но Ники започва да се притеснява сериозно за габаритите на возилото и за пътя по който минаваме. Сашо продължава да кара смело напред и да го убеждава, че ще минем и няма да се обърнем на баира(колко мило). Стигаме до едно малко по – широко място и паркираме за да проучим как се стига до пирамидите. Човекът от сергията със сувенири ни обяснява кое къде се намира и в колко часа можем да го посетим и че долу на основния път има Parkiralište. Проучване на трасето може ли да слезем с кемпера по този път и след това започваме слизането по малките тесни улички. Намерихме паркинга, но решихме да проверим в една от уличките, водеща до Пирамида на Луната дали не можем да си намерим по-спокойно място за пренощуване. Тръгваме по уличката покрай къщите и паркираме малко странично от пътя, за да не пречим. Сашо тръгва в едната посока на проучване, Ники в другата, а аз оставам в кемпера. 

Малко след това пристига един младеж – вижда ме в кемпера и идва да си говорим. Разбирам го чудесно, че може да паркираме там и че ще ни покаже Пирамидата. Правя се аз на разсеяна и че не го разбирам много и му обяснявам, че другите са отишли да проверят как е пътя и дали можем да продължим нагоре, ама той продължава да ми досажда. За евро нищо не споменава ВСЕ ОЩЕ, но аз подлагам всичко казано на съмнение. Идва Ники и аз си отдъхвам, че вече не съм сама. Младежът започва трескаво да му обяснява всичко, което каза на мен. Към разгорещения разговор се присъединява и Сашо. Някак успяваме да се отървем и да се качим в кемпера с идеята да тръгнем в някоя посока. НО, НЕ! Идва следващия "бизнесмен" - с дъх на ракиджос и започва да ни обяснява, че можем да паркираме на това място пред къщата, обаче 10 евро! Даааа, удоволствието да паркираш на уличката си има цена. Освен това ни обясни, че на следващия ден ще ни заведе до Пирамидата на Луната – той бил водач и нямало проблем да ни заведе. Цената за това удоволствие беше между 10 и 20 евро, но не помня точно. Вече започвам да придобивам усещането, че във Високо всички са специалисти по пирамидите. Успяваме да се измъкнем и от този навлек и с мръсна газ се връщаме на основното трасе и на Parkiralište. 

Има табелка, че паркингът е само за пътнически возила. Предвидливо правим снимка на табелката. Ако случайно Чичко полицай стоящ на пост отсреща дойде да ни се скара защо сме спрели там :) Вече сме подготвени всичко да очакваме!

До нас има паркиран автобус, който малко по-късно потегля по неговия маршрут. Ние оставаме с идеята да преспим на паркинга.

Спретваме си една вечеря и обсъждаме какъв ще е планът за следващия ден.

Паркингът се намира на самото основно шосе и си имаше движение през цялата нощ, освен това доста често спираха коли, някои само за по 1 мин. и на мен при всяка нова кола ми се качваше адреналина. Влязох в някакъв филм "бизнесмените" да не ни навестят, че не сме приели тяхната оферта да спим срещу 10 евро в тяхната улица, вместо да се ширим на безплатния паркинг.



Другата особеност на паркинга е, че е срещу гробището - започна да ни става навик .... (спътниците от Олимпиада да се сетят къде пихме до зори хи-хи)
А и както казва Сашо, на такова място някой ако ти почука посреднощ, най-много някой умрял да е...(малко черен хумор)

Е, нямахме нощни инциденти и успяхме да се наспим.

Ден 3 – 3 май

“Tunel Ravne” - Високо

Сутринта се излюпваме рано-рано кафе, закуска и сме готови да се срещнем отблизо с Пирамидите. Тръгваме в посока “Tunel Ravne”. И там едно стръмно баирче, но се изкачваме и стигаме до едно по-широко място за паркиране, подходящо като за нашето возило. Пред „Тунелите“ вече има събрана група, даже една група беше влязла. Появява се водача, успяваме да се разберем с него, че може да ни разказва на босненски и че го разбираме много добре какво казва. Другата група мисля, че бяха словенци – на тях им обясняваше на немски. Те се съгласиха да влезем заедно и водача да разказва първо на немски за тях и след това на босненски за нас.
За да не ни е скучно пътешествието изпадаме в следващата ситуация -  на билета пише 5 euro – след едни дълги жестомимични обяснения и включване на босненско-българска реч, човечецът който продаваше билетите отиде да вика на помощ водача. Аз му давам 10 евро и му показвам с пръсти за двама. Той ми връща 5 евро и толкоз – разговора приключва. Аз не схващам защо ми връща 5 евро след като искам 2 билета. След мен Ники му дава 5 евро и човекът започва нещо да обяснява трескаво и да връща 5 евро и да ми сочи двата билета. Аз му показвам с пръсти, че искам 3 билета и той пак ми дава 2 билета и ми връща 5 евро. Повиках Сашо на подкрепление и застанахме тримцата пред него и аз с ръце му обяснявам, че искам 3 билета общо, а не 2. Тогава той не знаеше как да реагира и повика на помощ водача, та се разбрахме. Билетът е 5 КМ, а не 5 евро. На пирамидата имаше кочан с билети от 5 евро и от 5 КМ, но тук на тунела бяха само от 5 евро. Аз как точно да разбера, че с един билет влизаме двамата. А и спокойно можеха да ни вземат по 5 евро на тримата.
 

Вече имаме билети и с нетърпение очакваме разходката - вдясно на снимката е входът на тунела

Босненската долина на пирамидите

Входът на "Tunel Ravne" се намира на около 2,9 км от Пирамида на Слънцето. Всъщност аз си мислех, че тунелите се намират под Пирамида на Слънцето, но се оказа, че те са странично от нея.

"Tunel Ravne" е лабиринт от подземни тунели -  прокопаването продължава

Незнам колко каски пробвах, но не се справих с лентата за коригиране на ширината и през цялото време ми се налагаше да си я придържам с ръка

Водачът вече е започнал с разказа

и тръгваме на така очакваната разходка

Подпорите в тунелите са от дърво, за да не се наруши геомагнитния баланс

В тунелите са открити големи гладки камъни, които според твърденията са поставени от човешка ръка и служат за указателни табели.

Този камък е с яйцевидна форма, а върхът му показва входът на тунела

Твърденията са, че пирамидите и тунелите са построени от една цивилизация преди 12 000 години, а след това входовете на тунелите са били затрупани от друга цивилизация.

Въздухът в тунелите е абсолютно чист и за момент не съм усетила задух или нещо подобно. Обикновенно в подземията усещам тежест във въздуха и се чувствам неприятно, а тук се чувствах много добре през цялото време.

Този камък се намира на място под което се пресичат две реки. Сърцевината на камъка е от кристал, който е покрит с керамична обвивка. Отрицателната енергия, образуваща се от блъскащите се води на подземните реки под камъка се трансформира от планинския кристал в камъка в положителна за хората енергия.

Наредени около камъка сложихме ръце над него - Ники каза, че е усетил слаби трептения по ръцете си, но при нас със Сашо нищо не се случи. А като наблюдавах изражението на словенците, май и те нищо не усетиха :)

Извършен е електромагнитен анализ в тунелите и е установено, че няма наличие на отрицателно излъчване.

По камъните има наличие на знаци. Т.к. нашия гид малко забрави да говори да босненски, а ние немски не шпрехим, не го разбрахме съвсем добре какво обясни за тези знаци :)

Под тунелите има открито езеро - водата не съдържа бактерии и микроорганизми и е положително заредена (Жива вода).

Приключваме с обиколката на тунелите,  разглеждаме сувенирите и се чудим дали да дадем 6 евро за една пирамида – сувенир. Решаваме да си дадем още малко време за размисъл.

Продължаваме надолу по пътя и стигаме до тази спирала от камъни

Аз естествено се цопвам директно по средата за едно фото

След което идва човекът от съседната сергия и ми обяснява, че това е лабиринт за енергия и трябва да извървя пътя от началото на спиралата, да стигна до средата, да седна на дървеното пънче в средата за да се заредя с енергията и после да се върна по същият път.

Нали не се съмнявате, че съм го направила - при това се забавлявах, когато залитах на завоите

След като вече съм заредена с енергия :) съм готова за следващите приключения и тръгваме към паркинга. Стигаме до кемпера и се подготвяме да се качим, когато от единствената паркирана кола до нас излиза един младеж с едно кочанче, което трябва да играе ролята на билети и започва да ни обяснява, че трябва да си платим и отново започва един интересен разговор:

- Трябва да си платите !!!
- Къде пише, че е платено ???

Младежът продължава да ни размахва билетите с някакви измислени печати и да се тръшка, че трябва да си платим ! Но Сашо се разпенва сериозно и започва да го засипва за отрицателно време с въпроси:

- Къде пише, че е паркинг ???
- Къде пише, че се плаща ???
- Кой го пази ???

Младежът се опитва да обясни, че той пази паркинга и Сашо избухва отново:

- А ти къде беше сутринта, когато дойдохме и какво точно пазиш ???

Видя се в чудо "бизнесмена" и разбра, че от нас пари няма да изкара и ни остави да потеглим. А когато се качихме сутринта на тунелите попитахме персонала може ли да паркираме на това място и отговора беше, че няма проблем ( и никой не е споменавал, че е платен - може и да са ни спестили този факт)

Вече сме готови да напуснем "платения паркинг" и започваме слизането по тясната уличка естествено с нови емоции. Времето вече е подходящо туристите от един - два автобуса да пъплят нагоре по баира към тунелите. Това добре, но освен тях пред нас има още едно препятствие - изкачила се лека кола, която изобщо няма намерение да се върне 2 метра назад за да отбие в едно "малко по-широко" пространство. Наложи се да форсираме кемпера и да пилим гуми за да се върнем на чакълестия паркинг на заден ход.

След успешното измъкване на основния път се насочихме отново към нашето Parkiralište.

следваща част:

 

част 5 - Пирамида на Слънцето - Високо (Visoko), Босна и Херцеговина