"Шарганска осмица" - Мокра гора, Сърбия
Преди да открием Дрвенград предишната вечер, попаднахме на "Осмицата" и успяхме да направим няколко кадъра на спокойствие, когато цялата гара не е пълна с хора.
Тунелът, който минава под гарата.
Във вагоните попаднахме на една жена, която почистваше и тя сподели, че влакчето тръгва в 11.30 часа сутринта!
След като бяхме сигурни в колко часа тръгва влакчето, решихме да си направим сутрешната разходка в парка "Беле воде" и към 10.30 часа да дойдем на гарата.
Към 10.30 паркираме кемпера на паркинга и тръгваме към гарата. Още с първите стъпки чуваме свирката на локомотива и тръгваме с бърза крачка. В този момент Ники се сеща, че е тръгнал по чехли и се връща да си обуе обувките. Ние със Сашо почти тичаме към гарата. Минаваме тунела, изкачваме стълбите и сме на гарата. НО всички вагони на влакчето са пълни и то всеки момент ще потегли. Нямаме билети, не знаем от къде се купуват, а Ники още не е дошъл. Спринт към чичкото - ръководител движение и бързи няколко въпроса:
- Добър дан!
- Добър дан!
- В колко часа тръгва влака?
- В 10.30.
(часовникът показва 10.32) .......................
- Ще ни изчакате ли да си купим билети?
- Бързо купувай, ще ви изчакаме, но има само правостоящи.
Спринт към касата и един бърз поглед дали Ники идва. Предварителната ми информация от нета е, че билетите са по 300 динара на човек.
- Добър дан, 3 билета
- Има само правостоящи, по 600 динара е билета, т.е.1800 динара за тримата.
Вадя бързо парите, за да не изтървем влака и установявам, че имам налични само 1740 динара. Мдаа 300 динара оставих в параклиса за сувенирчето, а другите налични динари са в портомонето на Сашо в кемпера. Ей сега я втасахме - изтървахме влака, а ни чака път до България и няма време да чакаме следващия курс.
Не знам как сме изглеждали отстрани, но жената взе наличните пари, преброи ги, даде ни билетите, усмихна се и каза да тичаме към влака. Ей така си хванахме влака в 10.35 :)
Тутууууу потегляме :)
Влакчето си има истински кондуктор, който ти щраква билета.
Може да няма седящи места, но ние си намерихме на стълбите :)
Влакчето се движи бавно и успяваме да се порадваме на гледките.
В тунелите беше малко хладно и тъмнооо - все пак пътувахме на стълбите извън вагоните.
Шарганската осмица е теснолинейка, която е свързвала Белград и Сараево. Железницата е била изоставена, но по-късно е възстановена тази част от трасето, която минава през Мокра гора. Релсите са изградени под формата на "осмица" и от там идва името на железницата "Шарганска осмица".
Влакчето минава покрай няколко гари.
Поради големия наклон при изкачването, влакчето не спира на гарите,
но на места се движи толкова бавно, че можеш да слезеш и в движение :)
В далечината, на хълма е Дрвенград.
Тук се возихме през цялото време. Обиколката на влакчето е около 1 час, но има престой половин час на едната гара и още няколко спирки за по 5-10 мин.
На тази гара спирахме два пъти - първия път за 10 мин.
На тази снимка се вижда как линията прави "осмица'.
Всички вагони са различни.
Проверка на машината.
По линията има 22 тунела (ако правилно съм запомнила от разказа, който дочухме).
Спирка за 5 мин.
и веднага се изтипосах за една снимка с кондуктора :) Човека специално за мен си сложи фуражката.
Това е мястото, където релсите образуват "осмица".
Половин час престой на гарата.
Това куче пътуваше с нас във влакчето с едно семейство германци. Когато видя водата се стрелна натам за една баня :)
Как ми се искаше да си взема едно кафе, че нямах време сутринта да пия, но наличните динари бяха в кемпера, а еврото в Сърбия не върви :)
Тези младежи бяха с един екип фотографи и сериозна техника. Според нас бяха младоженци, които си правиха фотосесия на влакчето.
Малко разходка из вагоните.
Паркът, в който се разхождахме сутринта.
Споменах в някоя от предишните части, че имам страх от кучета. Но този сладур беше много мил, даже ме близна по ръката и аз не се изплаших :)
Това беше разходката с влакчето. Отново сме на гарата.
Връщаме се към кемпера и потегляме за България.
С това нашето пътешествие завърши. Направихме бойно кръщене на кемпера, видяхме много красиви места и се сдобихме с нови емоции.
Целият маршрут:
София - Жича - Добрун - Visegrad - Visoko - Sarajevo - Medjugorje - Kravice - Hutovo blato - Mogorjelo - Pocitelj - Blagaj - Mostar - Blagaj - Visegrad - Мокра гора - София
Финансовата част:
7 дни, 1650 км
гориво - 360 лв.
пътни такси магистрали - 22 лв.
билети за градски транспорт и паркинг - 28 лв.
къмпинг - 87 лв.
вх.такси забележителности - 61 лв.
сувенири, храна и разни други - 160 лв.
или около 720 лв. за тримата
Емоционалната част - осъществих мечтата си да направя пътешествие с кемпер и споделих преживяното в 19 части :)
Оставям и по едно послание за моите спътници:
За Ники - специални благодарности, че си купи кемпер и прие идеята за това пътешествие! Ники, имам и други готови маршрути :)
За Сашо - искам кемпер! :)
До нови пътешествия! :)
Прекрасен пътепис! Благодаря1
ОтговорИзтриванеХр. Ангелов
Изчетох пътеписа на един дъх! Босна и Херцеговина изглежда смайващо красива, от години ми е мечта да я посетя. Живот и здраве, сега май месец ни предстои, макар и без кемпер:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
Силвия