Тази година съм я обявила за годината на юбилеите!
Вече отбелязахме един 60-годишен и 30-годишен юбилей. Сега обаче е ред на моята мила сестра, която за 50-я си рожден ден пожела като подарък да се качим на връх Мусала. Преди 25 години
двете с нея за първи път покорихме този връх.
За базов лагер избрахме вили "Малина" в Боровец, където пристигнахме на 24 юли следобед. Минахме през лифта за да се запознаем с работното време и аз не пропуснах да се порадвам на тези возила.
След това се отправихме към вилите, за да се настаним. Заредихме провизиите в хладилника, отворихме си по една бира, която изпихме на теферич и след това с Рене се захванахме със сглобяването на тортата. Блата, крема и фондана бяха предварително направени, само трябваше да я сглобим. Но забравихме да си вземем точилка за фондана. Нямахме много алтернативи, затова изборът се спря върху флаконът със сметана :)
Докато ние се забавлявахме с тортата, останалите релаксираха.
Малко по-късно и ние се присъединихме към тях. След релакса се заехме да подготвим сандвичите за следващия ден и да подредим раниците. Вечеряхме, направихме план за сутрешното ставане и по леглата в очакване на следващия ден.
25 юли 2014 лето
Събудихме се преди да са звъннали алармите... Закуска, кафе и към 8:00 часа тръгнахме от вилата към лифта. Вилите са малко отдалечени и затова предпочетохме варианта да отидем с колата. Паркинга пред лифта е 5 лв. ( на табелите пише 10 лв., но ни поискаха 5 лв., а и аз в нета бях чела за толкова). В 08:10ч. бяхме пред касата на лифта, а вече имаше и други ентусиасти. Лифта започва работа от 08:30 ч. и последното качване от горна станция е 18:00 часа. Това е лятното разписание. Понеделник и вторник не работи.
Порадвахме се на гледките, докато се возехме в кабинката.
След 25 мин. пристигнахме на горна станция на лифта (около 09:00 ч.). Желанието ми беше на връщане да си взема боровинки.
Облаците ни представяха своя сутрешен танц.
Порадвахме се на гледките и тръгнахме в посока жижа Мусала. За всеки случай си снимах информационното табло - в планината винаги трябва да си подготвен за всякакви ситуации. Нашата молитва беше за хубаво време.
Пътят от лифта до хижа Мусала е около 1 час по почти равен участък с видима маркировка.
Спряхме до едно планинско поточе за да пием вода.
Съвсем близо сме до хижата - виждаме я пред нас.
Към 10:00 часа пристигнахме на хижа Мусала. Към момента се движехме в графика. Предварително се бях подготвила колко време ще ни отнеме качването и слизането, за да съм наясно дали ще успеем с лифта на връщане. За другите беше ясно, че ще се справят - притесненията бяха за мен :)
На хижата направихме малък престой за освежаване и сандвич, едва ли е било повече от 15 мин. и потеглихме към Заслона.
Малко след хижата започва един по-стръмен участък с камъни и изкачването е малко по-кофти.
Поглед назад към хижа Мусала.
Не само аз си почивам, докато се изкачвам :)
Тези цветя ги подарих на систъра - да им се порадва на поляната и всички останали, които видяхме.
Почивка 1-2 мин. :)
Пътят ни минава покрай Алековото езеро.
В някои участъци в далечината се вижда върха на Заслона. Пътят от хижа Мусала до Заслона е около 2 часа (за нетренирани планинари).
Последни метри преди Заслона.
Малко преди 12:00 часа стигнахме заслон "Ледено езеро". Подкрепихме се с чай и сандвичи и се подготвихме за последния участък от прехода - изкачването на връх Мусала.
От заслон "Ледено езеро" до връх Мусала изкачването е около 30 - 45 мин.
Леденото езеро
Мусаленските езера
А дали не съм изморена ? :)
Определено спазвам дистанция и то голяма :)
Бавно, но славно пристъпвам по баира към върха. За мен изкачването беше най-трудно и създадох емоции на спътниците си.
Не лазя ! Само се подпирам на камъка :)
И мисията може да се запише като изпълнена!
Някъде около 13 часа вече бяхме на върха.
Наслаждаваме се на гледките от най-високият връх на Балкански полуостров.
Рожденничката приема поздравления за юбилея на връх Мусала. Освен цветята по поляните й подарихме и импровизирана торта.
Време за релакс и лека закуска.
Докато релаксирахме пред нас се стелеха памуковите облаци.
Време беше да тръгваме обратно към Заслона.
"Ти си тръгваш от планината, но планината никога не си тръгва от теб"
След като се разминахме с тези младежи и трите се нахилихме - големи симпатяги бяха.
Почивките по обратния маршрут бяха по-малко, малко по-дълга почивка направихме чак на хижа Мусала. Беше важно да се движим в график, за да успеем за лифта.
От хижа Мусала до лифта умората вече се усещаше все по-осезаемо, но в 16:45 вече бяхме качени в кабинката на лифта.
Радвахме се, че колата е на паркинга и не трябва да вървим пеша до вилата.
Когато се появихме пред вилата на стълбите имаше огромен горски букет - бях помолила майка ми да набере "малко" цветя за рожденничката.
Разтоварихме раниците, събухме обувките и седнахме за малко релакс. След освежаващ душ се захванах с вечерята - все пак трябваше да празнуваме.
Рожденничката ни представи напитката за вечерта - 70-годишна ракия! За 40-я й рожден ден пихме 40-годишна ракия :) за 50-ят 70-годишна .... ще чакам следващия юбилей :)
Време е за подаръци.
Така завърши този емоционален ден.
