Олимпиада беше съвсем импулсивно решение. Били сме там преди 4 години и имам много мили спомени от това място (някой ден и за там ще разкажа).
С наближаването на почивните дни около 6 септември положението започна да става тегаво. През нощта започнаха да идват хора, които съответно не се съобразяваха с времето по което са пристигнали. Разпъваха се палатки, помпеха се дюшеци, забиваха се колчета. Един грък по някое време не издържа и се развика, дори заплаши, че ще извика полиция (в Гърция дивото къмпиране е забранено). То и аз мислех да ходя да им правя забележка. Това го изживяхме някак си. Но на следващия ден потока от българи стана още по-голям. Гърците направо си сгънаха лагерите. Съседите - българи се умножиха. Дойдоха техни приятели, които обаче не бяха като тях!!! Пияни, дрогирани и не знам още какви! След като двама от тях се сбиха пред нашата палатка и колата ни, положението беше ясно, че няма да стане по-добро, защото всичките им приятелите само гледаха сеир и никой нищо не правеше, за да приключи тази грозна сцена. Не искахме да си разваляме последния ден от и без това кратката ни почивка и набързо взехме решение да съберем катуна и да тръгнем към Олимпиада. За една вечер и на плажа без палатка можеше да спим.
Така в късния следобед потеглихме към Олимпиада.
По пътя спряхме на това място - гледките бяха омайващи.
Атон и о-в Амулиани
След като се порадвахме на гледките продължихме в посока към Олимпиада.
В Олимпиада отидохме директно на нашето плажче.
Слънцето се скриваше все повече, а хората започнаха да си тръгват. Докато си обсъждахме ситуацията дали ще сваляме столове и разни други неща за вечерта, в другия край на плажа една групичка българи започнаха да разпъват палатка. Даже не бяха сформирали катуна както се казва и по стълбите се зададоха трима цивилни, които директно се отправиха към тях. Разбрахме, че има проблем, но изчакахме тримата да си тръгнат. След това се осведомихме от българите, че са им обяснили да събират палатката - иначе глоба. Това промени нашите планове. Бях убедена, че проверяващите ще се върнат по някое време и беше по-добре да се преместим на друго място докато има време за реакция.
Качихме се на вседехода и отидохме на проучване от другата страна на градчето. Паркирахме до едни дървета и тръгнахме по една крайбрежна уличка. Докато си обикаляхме попаднахме на едно бг-семейство - мъж и жена, около 60-65 год., които ловяха риба на брега. Разприказвахме се с тях, аз споделих за случката на другия плаж и за това, че искаме да пренощуваме само една нощ и на следващия ден се връщаме в България. Мъжът беше много любезен и тръгна с нас по улицата, като каза, че ще ни покаже идеалното място :)
Оказа се, че сме паркирали точно на мястото за което той говореше. Не бяхме забелязали само дървената маса и пейките. Наблизо имаше и заведение на което можехме да използваме тоалетната. Най-забавното беше, когато ни показа, че отсреща са гробищата и сподели, че ако сме гладни там винаги може да си намерим оставена храна. (За този разговор се сетихме и когато спахме на един паркинг до гробищата в Босна).
Благодарихме на човека за всичко споделено и му пожелахме приятен престой. Възползвахме се от дървената маса и набързо спретнахме една софра. Беше толкова забавно, че не разбрахме кога изпихме бирите и виното (това за няколко часа разбира се). Към 2:30 - 3:00 часа прибрахме софрата и се сгушихме в колата да поспим - трудно ми е да опиша тази част, така че вложете малко фанатазия да си го представите :)
С първите слънчеви лъчи се събудихме. Предполагам и изчанчените пози, в които спахме са допринесли за бързото събуждане.
Оправихме се на бързо и се отправихме към плажа под крепостта. Толкова рано беше нормално да е прекрасно пуст.
Сашето се впусна да лови октоподи - предната вечер сподели, че е набелязал място.
Някъде към 10:30 часа плажът вече беше позапълнен. Сашо излезе с последния улов и се захвана с почистването на октоподите. Излишно е да споменавам, че погледите бяха насочени към нас - и тенджерата бяхме свалили на плажа, за да приберем октоподите.
Следващите две снимки направих след като се прибрахме в нас за доказателство на улова :)
След плажа тръгнахме на разходка в Олимпиада - да покажем градчето на Натали и да търсим лед за хладилната чанта и октоподите.
Последен поглед към морето.
Прибирането се оказа "забавно". Метри преди да минем ГКПП-то съединителят ни отказа! Все още сме в Гърция, колоната от коли е забележителна, а ние не знаем как ще се развие ситуацията до минаване на българска територия. От притеснение някои моменти ми се губят. Успяхме да влезем в България и въпреки бавната колона от коли да спрем на първата бензиностанция в Петрич. Бензиностанцията беше в другото платно и влязохме от изхода й! но само това ни беше шанса. Въпреки омазването от всякъде с масло и разговорите по тел. с приятели не можахме да се справим с проблема. Прибрахме се до София на аварийки и само Сашо може да сподели как се е справил със скоростите.
Това беше нашата кратка и емоционална почивка в Гърция 2013 г.
