Сараево (Sarajevo) - Босна и Херцеговина
Координатите на къмпинга са зададени в GPS-a, преминаваме през централната част на града и се насочваме към Ilidza (краен квартал). Забиваме се в някаква ню-ню уличка с нашето
голямо возило, а каката от GPS-a ни обяснява, че сме били стигнали целта. Е, да ама не! Аз съм го
видяла на снимка и знам, че е голяма площ подходяща за кемпери, а такова място
наоколо не виждам. Наблизо виждаме заведение и Сашо отива на проучване. Оказва
се, че не сме първите, които търсим този адрес, но той не се намира там. Google maps и той не иска да изкара този адрес (хората от заведението опитали
да ни помогнат). Накрая ни чертаят една карта, която ни отвежда до правилното
място.
............. (няма кой да снима картата :) )
Пристигаме в къмпинг Ilidza и ни посреща един младеж на рецепция. Разбираме се, че кемпера +
нас тримата ще е на стойност 26 euro. Т.к. баните не са готови (не знам защо, не е нов къмпинга) ще ни даде
ключ за едно от бунгалата, за да ползваме банята.
Паркираме се на определеното място, вземаме освежаващ
душ и сме готови за разходка в Сараево. На рецепция ни обясниха от къде да
вземем трамвай номер 3, че трябва да си купим билет преди да се качим и после в
трамвая да го валидираме. И че последния трамвай е около 22,30 часа.
Докато се разхождаме виждаме buregdzenica за
закуски и решаваме да се подкрепим с местен специалитет – бюрек (пай с месо
увит в тесто). Изглежда като нашите
банички но вътре е с месо и другото, което взехме е Sirnica
(със сирене/извара). Стигаме до
един павилион и си купуваме карта на Сараево. Малко след това вече се намираме пред
спирката на трамвая, купуваме билети - отново имаше жестомимичен превод в
ефир добре, че жената ни разбра, че искаме за тримата, отиване и връщане. Трите билета - отиване и връщане бяха 9 КМ.
Качваме се в трамвая и аз започвам да оглеждам пътниците, за да преценя на кой
да започна да досаждам с въпроси ха-ха. Отивам при първите късметлии и се
опитвам да им обясня на българо-босненски, че искам да
сляза за Ashkenazi Synagogue. Но, човекът не можа да ме разбере и да ми отговори,
и английски каза, че не знае. Отивам при следващия късметлия – един младеж,
викам си тука ще се разберем, но и там не би. А аз имам карта разпечатана от
мапса с точки и имената на местата, които търсим, но и това не помага. Междувременно
Ники е разпънал картата като типичен турист, а аз се забавлявам. Сашо се сеща,
че може да въведе адрес от моята разпечатана карта на GPS-a и така да уцелим подходящата спирка, когато се приближим до мястото.
Аз сядам на една от седалките в трамвая и една женица пред мен ме заговаря на английски. Обяснявам какво търся и ако може да ми каже на коя спирка да слезем. Тя с недоумение ми обяснява, че по това време (беше след 19:00 часа) Синагогата е затворена. С усмивка и показвам моята разпечатана карта (нахвърляла съм някои основни забележителности на нея)
и обяснявам, че това ни е като начален ориентир откъде да започнем разходката. Тя обеща да ни покаже спирката на която трябва да слезем. Попита от къде сме и когато казах България с усмивка каза, че харесва София и е идвала преди години. И други неща си говорихме, но някои ми се губят.
Сашо следи GPS-a и отчита, че трамвая се движи с 30 км/час и скоро наближава зададената точка. Вече сме съвсем близо и знаем, че трябва да слизаме. Жената, с която бях разговаряла ми направи знак, че това е нашата спирка. Слизаме от трамвая, пожелаваме ѝ хубава вечер и тръгваме по уличките в центъра на Сараево с надеждата да усетим поне малко от духът на този град. Следващите няколко часа сме точно като японски туристи - въоръжени с фотоапарати. Аз като един гид съставил плана за цялото пътешествие съм се подготвила да кажа по няколко думи за местата, които виждаме, но небето е смръщено и знаем, че няма да ни се размине без дъжд, затова разказите ги оставяме за по-късно.
Сашо следи GPS-a и отчита, че трамвая се движи с 30 км/час и скоро наближава зададената точка. Вече сме съвсем близо и знаем, че трябва да слизаме. Жената, с която бях разговаряла ми направи знак, че това е нашата спирка. Слизаме от трамвая, пожелаваме ѝ хубава вечер и тръгваме по уличките в центъра на Сараево с надеждата да усетим поне малко от духът на този град. Следващите няколко часа сме точно като японски туристи - въоръжени с фотоапарати. Аз като един гид съставил плана за цялото пътешествие съм се подготвила да кажа по няколко думи за местата, които виждаме, но небето е смръщено и знаем, че няма да ни се размине без дъжд, затова разказите ги оставяме за по-късно.
Ashkenazi Synagogue
третата по големина Синагога в Европа
всичко цветно привлича погледът ми като магнит
Muzički paviljon (Atmejdan)
Това е единственият музикален павилион днес в Сараево (били са четири). Музикалният павилион е бил разрушен през Втората световна война и е реновиран през 2004 г. Името Atmejdan е останало от миналото, защото на това място е имало хиподрум.
Папарак с чадър
Latinska cuprija (Латински мост)
Първият мост на това място е бил дървен. В миналото мостът е свързвал десния бряг на река Миляцка, където е бил католическият квартал, наричан "Латинлук" с останалата част от Сараево и затова е наричан Латински мост. Двата преливника в средата на моста заемат гордо място в герба на Сараево.
Careva džamija (Emperor’s
Mosque)
мюсюлмански гробища със своите странни надгробни камъни
Както си вървим и изведнъж пред нас изниква
Sarajevska Pivara :)
Franjevačka
crkva
sv.
Ante Padovanskog
църквата е построена през 1914 г., а в непосредствена близост до нея е манастир
Кулата е висока 43 м.
Vijecnica - Националната библиотека
Baščaršia
(Башчаршия)
част от магазините вече са затворени, но все пак има какво да видим
В Босна арсеналът от войната е намерил приложение в сувенирите - химикалки от патрони
луди папараци :)
Sebilj
Stara
pravoslavna
crkva (Old
Orthodox
Church)
Христос Воскресе на повече от 20 езика
Sahat kula
Gazi Husrev-begova džamija
Докато се отдавахме на сладки изкушения, вечерта
настъпваше и се появиха светлини по часовниковата кула и джамията.
вечерната разходка също има предимства
Katedrala Srca Isusova
чешмата пред Гази Хюсрев Бегова джамия
Vječna vatra (Вечният огън)
Последни кадри и решаваме да тръгнем към трамвайната спирка, защото започва да вали, а ние имаме път до спирката, после 20 мин. с трамвая и след това още 15 мин. до къмпинга.
Тук е момента да спомена, че аз имам неистов страх от кучета и при среща с тях започвам да се държа неадекватно - крещя, хващам случайни хора за ръката да ме водят, докато се отдалечи кучето, склонна съм да вляза в кола, къща и всичко в което мога да нахълтам само и само да се избавя от кучето, колкото и да ми обяснява някой, че било мило, сладко, не хапело и не знам си какво още.
Споменавам го, защото малко преди да стигнем къмпинга едно куче започва да върви след нас и аз ставам все по-напрегната. Сашо и Ники могат да споделят колко съм крещяла докато стигнем къмпинга. А, и да не мислите, че когато стигнахме кемпера то се отказа - не, не и не! Реши, че трябва да ми навлиза в личното пространство и не си тръгна до сутринта гадта. В комплект с него беше и кучето-пазач на къмпинга. Е, две кучета пред кемпера са в състояние да ме докарат до нервен срив. Заявих категорично - до тоалетна само с придружител ще ходя и да си направят график кой ще ме води.
Релаксираме след дългия ден със сараевско пиво и споделяме впечатления от деня. А навън започва да вали все по-силно. Разбираме се, че на сутринта ще решим как продължаваме с маршрута, след като видим как е времето. От синоптика прогнозата е дъжд, дъжд и пак дъжд.
Ден
4 – 4 май
Добро утро от Сараево и проливният дъжд. Кафе, закуска и даже не подлагаме на дискусия въпросът - единодушно решаваме, че тръгваме към Мостар, защото в това време нищо друго не можем да видим от Сараево.
Подреждаме багажа да не лети в движение в кемпера, връщаме ключа за банята на рецепция и си вземаме личните карти. ДА, точно така - предния ден при настаняването ни взеха личните карти. Аз бях възмутена и за първи път ми се случва, но нямах време да споря със служителя по въпроса, защото нямахме много време за разходката в Сараево. Поискахме си визитка с тел. на къмпинга, защото младежа се опитваше да ме убеди, че при евентуален проблем сме можели да се обадим в къмпинга, за да потвърдят, че личните ни карти са при тях. Получихме брошура - то такава брошура можеш да си вземеш навсякъде както се казва и тя категорично не е документ с който да докажем, че сме гости на къмпинга. Но както казах, разполагахме с много малко време за разходка и не исках да водим спорове.
Вече сме готови за път – взели сме си документите,
заредили сме маршрута на GPS-a
и сме готови за следващата точка от маршрута – Меджугорие.
следваща спирка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар