Миналата година (2011) в началото на април решихме да си направим една неделна разходка извън София. Разцъквайки из нета, от един блог си набелязах маршрута. През пролетта водопадите са по-пълноводни, така че идеята беше ясна. Изборът на който се спряхме – водопад Котлите, близо до Годеч и след това скален манастир при с.Разбоище. Заредихме сандвичите и кафето и поехме на път.
Преди да стигнем водопада, стигнахме до Букоровски манастир. Манастирът се намира в полето, близо до с.Туден
Паркирахме вседехода, но за мен се оказа проблем да сляза :) Имаше куче! разхождащо се на воля. На пребежки стигнах до манастира. Бабата, която се грижеше за манастира, като разбра, че имам такъв страх от кучета, ми каза, че ми дава ключа да отворя манастира (защото беше затворен) и като отключа манастира и вляза първа, вече няма да ме е страх. Една година по-късно (защото сега намерих време и муза да опиша тази разходка) си имам същия страх нищо, че отключих манастира :)
Побъбрихме с женицата, тя ни разказа за манастира и за това, че се прави събор всяка година там, даже ни покани.
Бабата ни показа пътя за водопада "Котлите" и ние поехме в тази посока. Паркирахме вседехода и ходом надолу по пътеката.
Времето беше приятно слънчево, идеално за разходка.
Водопадът се намира на р.Дракул
От тази страна на пътеката се стига до върха на водопада
Папарака се готви да се надвеси над водопада
Водопадът е на няколко нива, висок около 20м и най-горната му част образува нещо като котел, от там идва и името.
В подножието на водопада видяхме един друг папарак и решихме да слезем и ние
Пробвахме варианта да минем през дърветата, но се оказа, че пътя от там е невъзможен, затова трябваше да се върнем обратно до вседехода и от там по поляната да заобиколим
След поляната се озовахме пред тази гледка. Оказа се, че трябва да слезем по този склон
Докато се чудехме откъде точно да минем, срещнахме на склона папарака, който вече се връщаше. Той ни показа къде най-достъпно се слиза склона. Също така ни предупреди да гледаме за змии, защото това място било известно с много пепелянки. Ние не се притеснихме толкова, защото все пак беше началото на април и все още според нас студено за змии.
Слизането определено беше предизвикателство, почти по задни части го карахме, защото склона наистина е доста стръмен и ронлив. Категорично не препоръчвам в мокро време да се слиза.
Някои от екипажа решиха да минат през драките - оказа се голяма грешка поради наличието на адски много тръни сред дървета. Така, че препоръчвам да си карате по задни части по склона :)
Папарака откри водния сезон :)
Фотосите изискват жертви :)
Трасето до водопада е на принципа придържане към скалите, иначе рискувах и аз да открия водния сезон
Време за релакс, преди да поемем обратно по баира
Кацнал на едно дърво :) Тази снимка ми е все едно всеки момент ще се появи някой крокодил в кадъра :)
Папарака си е намерил някаква цветна локва за фотос
Изкачването започва
От високо е добре, да му мислят тези, които катерят
Показно на ефекта от катеренето :)
Малко релакс, преди следващия етап
Това е по средата на склона
Нищо не търси Вени, само се катери на 4 крака :)
Било студено още и рано за змии. Дрън-дрън, ето една пепелянка на хоризонта
Приключихме с изкачването и беше време за лека закуска, преди да поемем към следващата дестинация
Обратно във вседехода и поемаме в посока Разбоишки скален манастир. Караме докъдето е възможно по черния път, от там продължаваме пеша. След черния път пред нас се появява тази гледка
Кратка почивка, преди да започнем поредното слизане :)
Трябва да стигнем до зелената полянка долу
И след това да се изкачим до манастира
Не че слизането е лесно по стръмно надолнище,
но се справихме бързо
От полянката, по мостчето
Убавци :)
Стълбичките към манастира
За съжаление скалният манастир се оказа затворен
Обратно по мостчето
В подножието на манастира се намира р.Нишава
Преди да стигнете манастира трябва да минете по жп релсите и изоставената гара на с.Разбоище
Слизането беше лесно, сега се заемаме с изкачването :)
Вече сме на върха
Последен поглед към скалния манастир
И нали се намираме в региона, как да пропуснем
пилетата в Драгоманското блато :)
Интересни кътчета има в нашата мила България. Ако разполагате с 5-6 часа, можете да планирате този маршрут с начална точка София. На места теренът е труден, но не е непреодолим. Затова пък емоциите остават :)
