част 8 - Паркът на Аристотел и по пътя за БГ

След разходката из Арнеа отново на път – посока Стратоники и по точно “Паркът на Аристотел”.
Разходката отнема около половин час, входът е само 1 euro, а в парка можете да видите някои от изобретенията на Аристотел

На входа на парка се намира тази чешмичка

Водата се задвижва и се получава водовъртеж

Оптични дискове, които визуализират различни форми

Пречупване на светлината

Стъклена лупа, която чрез фокусиране на слънчевата светлина би трябвало да запали например листо, но беше доста изпотена и реално нямахме възможност да си направим опит

Паметникът на Аристотел в парка

Успях само "Мила моя мамо" да подхвана

Слънчевият часовник показва освен времето и месеца

Най-много се забавлявахме на параболите -

шептяхме си разни щуротии

Приключихме с разходката в парка и потегляме в посока Олимпиада. Спираме за панорамни снимки на Стратони.

Олимпиада (няма да споря за името дали е Олимпия или Олимпиада) е мястото на което предишната година изкарахме едни незабравими моменти двамата със Сашо – някой ден може и за там разкажа :)

До Олимпиада се намира една крепост – древния град Стагира. От това, което успях да прочета в нета – родното място на Аристотел е точно древния град Стагира. Признавам, че не винаги съм подготвена предварително с информацията за местата, които посещавам J Така и за Стагира миналата година четох след като се върнахме от почивката. На върха на хълма има останки от крепост. Заслужава си да си разходите на крепостта – има невероятни гледки. Но препоръчвам разходките да бъдат в ранните сутрешни часове, защото иначе яко ще ви мори жегата.

Църквата в Олимпиада

Паметника на Аристотел в Олимпиада

След като минахме и през Олимпиада, следващата спирка беше плажът на Ставрос – там имахме среща с Ники, с който се разделихме след разходката в Арнеа.

Плажът на Ставрос е с невероятен пясък, но за да влезеш в морето трябва да вървиш поне 100м и водата да ти е до коленете. Освен това в началото има доста големи обли камъчета, по които е доста неприятно да се върви. А и водата като цвят няма нищо общо с онези чудни цветове които свикнахме да виждаме. След последния морски душ си взехме по един леден от душовете на плажа, преоблякохме се и отидохме да се подкрепим с гирос.

Приключихме с похапването и обратно по колите в посока България. Спряхме на Неа Врасна. Тази църква досега сме я виждали все по тъмно, сега имахме възможност да я разгледаме и през деня.

Не пропуснахме да си откъснем смокини от едно дърво край пътя - бяха малки, но много вкусни

издебнали са ни папараците - тук берем чубрица

Колкото пъти минем покрай този параклис, все се чудя какви са тези дрехи накичени до дърветата. Оказа се, че хората ги връзвали като си правели пожелания. 

Параклисът беше последната спирка преди българска земя

Е, това беше репортажът от мястото на събитието :)

За подводните кадри - не ме питайте :) още не са обработени...

част 7 - Арнеа - едно цветно градче

Всяко пътешествие има начало и край. Е, това беше денят в който трябваше да отпътуваме обратно за България.

Сутрешно бързо кафе и събиране на целия лагер – палатки, дюшеци, спални чували и всичко останало. Едни събираха, други товареха в колата готовия багаж. Стараехме се да сме тихи, за да не будим спящите съседи, но не стана точно така.

Последни кадри на местенцето и екипажа

Казахме чао и на съседите

Сбогуване от високо

Пътят до плажа

Настаняване удобно във вседехода, настройка на апаратурата – GPS, музика и право напред към Арнеа

За градчето Арнеа бях чела предварително из нета и затова се запътихме натам. Информацията, която имах беше, че къщите са основно в синьо и лилаво, регионът е известен с производството на мед и с медената ракия (това прочетох в БГ сайт) и че има една голяма църква ”Свети Стефан”, която си заслужава да се посети. Освен това от основния път се отклонявахме около 10 км, така че си заслужаваше разходката

И така паркирахме и тръгнахме на разходка. Първото на което се натъкнахме са колите тип пикап, в които има продукти и кантар. Колата минава по улиците, а шофьора повтаря името на това което продава. Така се натъкнахме на “Сая, сая” :) поне това чувахме ние – а това беше някаква риба.

Това е сградата на общината, но тази сграда е построена през 1871г. и е най-старото училище на Халкидики основано от монаси от Атон

Непосредствено до тази сграда се намира и църквата “Свети Стефан”

През 2005 г. църквата изгаря до основи при пожар. Нещо като легенда (защото не съм чела достатъчно по темата) – един мъж от Солун казва, че баща му, който е починал и бил клисар в храма, се явил в сънят му и му казал че има заровено съкровище под опожарената църква.

При археологическите разкопки са намерени останките на 3 църкви – една ранно християнска от IV век и две византийски от X  и XIV век. Намерени са останки на прегърнати мъж и жена. Интересното е, че църквата е изградена наново, но всички разкрити останки можете да видите на пода на самата църква – направен е от дебело стъкло, има и прожектори които осветяват останките.

 Църквата е голяма и красива и наистина ако имате път в тази посока си заслужава да спрете и да я разгледате. В същия двор се намира и сградата на Митрополията 

След църквата продължихме разходката по калдъръмените улички

Виждаме това магазинче и влизаме да питаме за медената ракия. Големи обяснения бяха. От целия разговор се оказа, че имат алкохол с мед, но не ракия, а узо. Скъпичко беше 10 евро едно малко шишенце, ама все пак си взехме. Аз не пия узо и не бих могла да кажа каква е разликата от нормалното.

Продължаваме разходката по малките калдъръмени улички. Къщите са изградени в старинен стил и наистина част от тях са в синьо и лилаво, но не всички.

Докато с Рене си правехме фотосесия, от тази тераса отгоре поляха с вода и щяхме хубаво да се изкъпем

Почивка

Бройката на почиващите се увеличава

И следващия член на екипажа е тук

Това е кош за боклук

След разходката из Арнеа отново на път – посока Стратоники и по точно “Паркът на Аристотел”

част 8 - Паркът на Аристотел