Titi-Saso: май 2011

Предишния път пътешествайки из тази област стигнахме само до с.Емен и каньонът на р.Негованка. Тогава не знаехме че съвсем наблизо се намира Хотнишкия водопад. Желанието да видим и тази природна красота ни отведе по вече познатия път из малките китни селца. Само месец преди това се наслаждавахме на снежната покривка по билото на планината, а сега пред нас се откриваха невероятните зелени поляни.

Пътувайки по основния път в посока В.Търново, малко след Ново село има отбивка за с.Момин сбор. След около 10 км, където свършва асфалтовия път се оказвате пред една поляна, която е много подходяща за пикник (всъщност доста хора се бяха възползвали от хубавото време и почивните дни за релакс на поляната).

Минавате по дървеното мостче над реката,
за да стигнете до поляната

... и пред вас се открива тази гледка...
Водопадът наистина е красив и се извива от двете страни на скалата, преди да стигне до езерото

Направихме малко снимки и се отправихме нагоре
по екопътеката

Изкачването започна
с тези стълбички

В колона по един,
защото трасето е тясно

Ето го и Папарака,
оборудван с камера и фото.

Дървените парапети са стабилни

Продължаваме по пътеката

Стълбичките също са добре направени

Вдясно от пътеката има нещо като малка площадка, утъпкана от посетителите от която водопада се вижда по този начин

Ако продължите малко навътре от площадката, можете да стигнете до тази стълба,която води за никъде и е почти висяща във въздуха. Папарака не беше пропуснал момента да се качи на нея.

С джапанки определено не може да се ходи
по такова трасе, така че БОС...боц :)

След първото изкачване
стигнахме до този момент.

22.05.2011 - Следва продължение.....

И една година по-късно взех, че го довърших този пътепис :)

Следва преминаване в колона по един

Трасето не е дълго, но е тясно
и се налага да се върви в колона по един

Излизайки от тунелчето попадаш на гледка

Водопадът отгоре

През този процеп в скалите водата се спуска надолу

Папараци - кой с фотоапарт, кой с камера

Целувка за Папарака

Това дърво всъщност беше много интересно -

клоните му се огъваха в странни форми

Тук внимание привлякоха гъбите

След първото мостче започваме разходката нагоре

и стигаме до следващия по-малък водоскок

И веднага след това - хоп стълбичкаааа

и то отвеснааа :)

Папарък е в пълно бойно снарежение :)

Фотоапарат на врата, камера на главата...

Не съм чак толкова смотан фотограф :)

Идеята да си снимам обувката е

за да ви покажа отвеса на стълбата

След като изкачихме предходната стълба,

пред нас се откри тази гледка

Но преди да стигнем това мостче, трябваше да слезем по поредната стълба

И тук Нели като се запъна като магаре на мост -
"Няма да сляза и това е !"

И докато успокоявахме Нели, че няма страшно, успях да уловя този кадър - ако се загледате внимателно в зеленото каре на гащите пише "BETONE MENTE" :) :) :)

Треперещия слизащ крак на Нели по стълбата

Босоножка "припка" по стълбата :)
А Бетон Ментето я крепи :)

След като приборихме дървените стълби,
стигнахме до поредното мостче над реката

Изглед от мостчето в посока водопада

Изглед и нагоре

След като преминете мостчето, следва едно изкачване - вдясно на снимката се вижда парапетът и камъните които очертават пътеката. Посредата на това изкачване Босоножка тотално се запъна :) и каза "До тук!!!"

Всъщност като се изкачите по тази последна пътека,

заставате точно на това място

И в един момент дървения парапет на екопътеката свършва

Но самата екопътека не свършва до тук. Отново съм фотографила прекрасната си обувка, не да ви показвам марка :) От толкова прах по нея, едва ли ще видите че е "Версаче" :) Ха-ха Идеята е да видите колко е широко продължението на пътеката

Всъщност по тази част на пътеката продължи единствено "Оцеляващият на предела - Папарака"

Аз лично направих последни кадри на отсрещния хълм и тръгнах обратно по пътеката

Пътеката наистина не е обезопасена и ако решите все пак да пробвате трасето, не го правете ако преди това е валял дъжд.

Следващите няколко кадъра са точно от тази част на екопътеката с любезното съдействие на "Оцеляващия на предела"

А докато Оцеляващия на предела се опитваше да намери пътя към лагера, ние вече бяхме отворили артелната в междинната станция

Първото с което се заехме е изстудяване на Антидота

Използваме подръчни материали за изстудяване на Антидота. Предимството да ходиш с кубинки - имат дълги връзки и при необходимост заместват липсата на въже :)