Почител (Počitelj) - Босна и Херцеговина
С нетърпение очаквахме срещата с това градче, кацнало на хълма
Намираме си място за паркиране без много да се лутаме и тръгваме по павираната улица. Посреща ни една жена с кошница, която предлага различни лакомства във фунийки от хартия.
Сашо ми купи една фунийка с ягоди - 2КМ
Бързо проучване дали са 4 или 5 ягодките :)
Направихме алъш-вериша и стигаме до сергиите със сувенири.
Много е цветно по сергиите.
Съзираме плетените ръкавици в коша и предлагаме на Ники да си вземе, за да му е топло хи-хи, нищо че слънцето пече яко.
Запътили сме се към кулата горе
Не съм се изморила още, така че на този етап ще пропусна това малко симпатично столче.
Това дърво ме впечатли с извитата си форма.
Папарака вече е във вихъра си.
Минаваме покрай Хамамът
и продължаваме по тесните каменни стълби.
Следваме табелите за кулата
и стигаме до джамията.
Опитвам се тайно да снимам жената, която предлага сувенири, но тя или заставаше с гръб или влизаше в джамията. Беше ми неудобно да я помоля за едно фото, а и не бях сигурна, че ще ми позволи. Интересът ми към нея беше предизвикан от това, че е облечена в странни одежди (нещо като сукман – носия в нашите обичаи). Е, след като трайно се задържа в джамията, аз се отказах да я дебна.
И това дърво много ме впечатли.
Поглед от джамията надолу
и нагоре към кулата.
Слънцето пече все по-силно и става все по-горещо, а ние продължаваме разходката по каменните улички.
Комините са много симпатични - с шапчици.
Комините са много симпатични - с шапчици.
Вече сме почти до кулата и
спираме да се порадваме на гледката.
Нарекох го пълзящото дърво.
Стълбите към върха на кулата
и кулата отвътре
Сашо ме снима от върха на кулата,
а аз се опитвам да игнорирам слънцето и да отразя поздрава.
Изгледът от върха на кулата към крепостната стена и другата кула.
Поглед през отворите на кулата
и витите стълби.
На кулата вятърът направо щеше да ни отнесе, Сашо и Ники се качиха на върха, а аз реших да ги изчакам поседнала на каменната пътека... Съвсем спокойно си кибичех ...
Продължаваме с разходката покрай каменните къщички и ...
... пред нас по камънака пропълзява една змия. А като се сетя как малко преди това си кибичих съвсем спокойно седнала на припек... Съжалих, че не съм обула кубинките въпреки жегата и започнах да гледам къде вървя.
Сашо тръгна да търси змията в цветята, за да я снима... ентусиаст :)
Извитите каменни улички ни отвеждат до тези прозорчета
и до крепостната стена.
"Селфито" е много модерно напоследък ха-ха, но ние разнообразяваме, като си правим папарашки снимки един на друг :)
Не пропускам ароматът на розите под стената.
Стигаме и до втората кула.
Запътихме се към стълбите, но една жена ни осведоми, че за да влезем там трябва да платим по 1 евро. Нищо интересно не видяхме в далечината и решихме да пропуснем.
Обратно покрай крепостната стена в посока следващата кула.
Градчето е средновековно и е запазена архитектурата, но освен това хората си живеят в тези къщи.
Това папараците са ужасна напаст :) всичко документират!
Снимам си аз този розов храст,
а папараците ми се пречкат.
Вятър, яко вятър... Имаше разкопки, но вратата беше заключена, така че се задоволихме с невероятната гледка от стълбите.
Почител в цялата си прелест на фона на река Неретва.
От тук пътят ни продължаваше обратно надолу.
Документирахме отново прането в Босна :)
а също и лехите с лук и друг зарзават.
За финал на разходката се почувствахме като в някоя приказка – вървим сред старинните каменни сгради, от минарето на джамията се разнася молитва, а змии се разхождат в краката ни.
Трудно ми е с думи да опиша очарованието на това магнетично място, затова избрах фото-разказ. Ако имате път в тази посока горещо ви препоръчвам да се разходите из каменните улички на приказното градче Почител.
Напускаме приказното градче и се отправяме към следващата спирка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар