Една кратка разходка до Клисурски манастир край Банкя от раздела "Разкази с неочакван край"
17.03.2012 г.
Събота, обедно време. Зимата направо се изпари. Слънцето
грее радостно, как да не отидеш на разходка и да не се порадваш на хубавото
време. Сутрешно кафе и сме готови да поемем към Клисурски манастир “Света
Петка” близо до Банкя (не е Клисурски манастир “Св.Св.Кирил и Методий” до
Вършец – и там бяхме, но още не съм стигнала до този разказ).
И така, поемаме в
посока Банкя. Пътят до манастира минава през цялата Банкя, в момента в който
видиш гробищата от дясната страна, поемаш по баирчето и караш все по бул.Варна.
Така през цялата Банкя, докато стигнеш до табелка за с.Клисура. От там започва
едно изкачване и стигаш до една табелка “За манастира” , надясно. Сега не е
раззеленено още, но си представям тези поляни, покрай които се минава, колко са
хубави през пролетта. И така, стигаме до манастира.
Мислех, че е малък, но съвсем не се оказа така. Не съм
запозната с историята, защото нямах много време да прочета преди да тръгнем, но
който се интересува, в нета все ще си намери инфо. Затова разказа ще бъде в снимки :)
В двора има пейки и масички и може да се поседне
Сградите са изографисани и отвън
Явно мястото редовно се посещава от жителите на София
След разходката в манастира се позиционирахме на поляната
В далечината голямото село :)
И после решихме да отидем на съседния баир да си покибичим и аз да си изпия на СПОКОЙСТВИЕ кафето
От цяла поляна, не знам защо се озовахме ей тук (само шИфИорчето може да каже)
Положението беше повече от ясно - НЯМА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ОКОПА. Добре, че се намери един добър човечец да ни се притече на помощ.
Ама с тази въшка, нашия танк не искаше да излиза от окопа. Освен това при поредния напън въжето се скъса, куката отскочи и се заби право във фара на нашия помощник.
Опитите продължават
и най-накрая вън от окопа
Благодарихме на човека за помощта, дадохме му пари да си оправи фара и си оставихме координатите, ако случайно излезе повече пари ремонта
Ето тук вече си пия кафето :) Не обръщайте внимание на блузката - навсякъде бях омазана с кал. Но пък пиех кафе НА СПОКОЙСТВИЕ :)
Така и не разбрах как от цяла поляна се озовахме точно в гьола... Но както казах в началото, тази разходка беше от тези с неочакван край :)
