Greece, May 2012, част 1 - Керкини

24 май, 4 почивни дни, ами да си направим една разходка.

Къде ли? –  Ситония отново :) и Керкини за сефте

За Керкини от миналата година си говорим и за розовото фламинго, на което не уцелихме периода, но нищо – следващия път.

Тръгването ни за Гърция беше малко по-рано от предвиденото. Имахме идеята да станем към 2,30ч., но поредното земетресение ни разтърси още към 1ч. и така, след зареждане на термоса с кафе, взехме раниците и се качихме на вседехода.

Керкини се намира на около 40 км от граничния пункт Кулата – Промахонас. Нямам идея каква е площта на езерото, но според моите възприятия е огромно. През различните сезони могат да се наблюдват много птици. Дори и за тези, които не са папараци на пилци, гледката пак си заслужава.

И така, пристигаме до езерото и хващаме един черен път. Попадаме на някаква ферма

Продължаваме през поляната до блатистата част на езерото. Слънцето е изгряло над билото на планината

А ето ги и първите цветни пилци

Далечните кадри естествено са с моята сапунерка,
близките – знаете си, на Папарака

С новото ми фото още не сме минали на Tи :) така, че още се опознаваме и снимките не са перфектни

Много пилци, много нещо на това Керкини

Ето го и вседехода, насред поляната и около блатата

Докато Папарака броди из шубраците да търси пилци

аз щракам, каквото ми видят очите :)

На това дърво пилците явно имаха конференция :)

А тия, явно отиваха на закуска - не знам дали е от типа шведска маса

Ние пък се движихме с 5 км/час от блато на блато,

а Папарака само викаше "Тихо, тихо, тихо!!!!" 

И като видеше някоя Фтичка слизаше да снима

Няма да обяснявам как на "тихо, тихо" ме избиваше на смях, а в някои моменти даже ми се искаше да натисна клаксона :)

След като обходихме тези блата, тръгнахме в посока селото, за да видим какво има и от другата страна на езерото.

И попаднахме на тази спретната къщурка

В съседната градина пък имаше една красива магнолия

Поглед към езерото

Така стигнахме до югозападния бряг на езерото,където можеш да си наемеш лодка и да се разходиш навътре. 40 евро за лодката е разходката (така поне каза лодкаря) Мястото е обособено като парк – има място да си паркираш колата, тоалетна за освежаване ( малко занемарена, но по-добре от нищо)

Тази лампа ми изглеждаше като две очички, които ме гледат :)

Има карта за ориентир

Легендата на картата

На картата има даже и координати на хотели за настаняване

Около езерото се предлагат и такива екстри

Поглед към парка

А този младеж беше много забавен - малко в движение го снимах, та го поразмазах, но все пак си личи, че дори и обективите бяха с камуфлаж. А той ходеше и кукаше, а куковицата му отговаряше :) Беше много забавно.

Качваме се на вседехода, разходката с лодка я оставяме за следващия път, т.к. освен нас и Кукащия :) нямаше други желаещи толкова рано за разходка с лодка.

Продължаваме да се движим по един черен път около езерото и става веселба. Попадаме на поредните кучета пазачи - два добермана, които обикаляха в кръг около колата, НИЩО ЧЕ НИЕ СЕ ДВИЖЕХМЕ. Прозорците до горе затворени, кучетата се въртят в кръг около колата, лаят - аз лично, предвид моя страх от кучета се чувствах като във филм на ужасите. Разминахме се без инцидентни и срещнахме ей тези сладури

Тази табела за езерото малко трудно се вижда,

подпряна на сградата :)

По тези места стадата се пасат от мотористи - да овчарите си джиткат след стадото с мотори

а пазачите на стадото са като тези, които описах малко по-нагоре (за доберманите говоря), но има и от тези новобранци

Намерихме една беседка, а Папарака отиде да снима пилци разбира се :) Само че си изпихме кафето в колата, не посмяхме да слезем на беседката, защото имаше стадо и един от големите пазачи, който обикаляше около колата, докато отмине стадото

Папарака се завърна и продължаваме обиколката около езерото

 И спираме да се полюбуваме на тези водни лилии

И на средата на пътя спряхме

На където и да се обърнеш има на какво да се наслаждаваш

Едни макове приковаха вниманието ми

Вече бяхме решили да свършваме с обиколката около Керкини (с идеята да се върнем) и попаднахме на този зоо кът

С това приключи разходката около Керкини. Папарака не беше много доволен, защото се прецакахме с мястото за пилци - трябваше да си останем в блатата, но ние пак ще се върнем, когато му дойде времето на розовото фламинго. Е, положителното беше, че ни оставаше повече време за разходката на Ситония - този път бяхме решили да обиколим целия ръкав.

част 2 - Обиколка на Ситония

част 3 - Релакс, подводни снимки