Великден, 4 почивни дни, хубаво време – е как да си стоиш вкъщи. Решено е - ще хващаме пътя. Посоката - с.Медковец. Част от екипажа е на работа в първия почивен ден и затова потегляме с вседехода в петък късния следобяд. По магистралата се натъкваме на това указание
“Към Свети Петър – Аз не бързам” – добре казано :)
Пристигаме някъде към 21 часа в базовият лагер – с.Медковец. Баба Василка ни посреща като скъпи гости с невероятна питка и домашно приготвена храна. За някои от нас борбата с питката беше “като невиждали” - от 2 месеца не сме яли хляб (диетични решения), но такава вкусотия не се пропуска. След като “приключихме” питката във всякакъв смисъл се хоризонтирахме по леглата за да сме свежи за утрешната разходка.
Излюпваме се в събота сутринта от леглата, радваме се на слънчевото време, вземаме си дозата сутрешно кафе и сме готови да поемем по маршрута за деня.
Предишната година като пребивавахме тук, разполагахме с по-малко време, а и се вихрихме да печем агне на пещ (за мен беше страхотно преживяване), та не можахме да посетим Пещера Магурата и Белоградчишките скали. Е, тази година решихме, че ще пропуснем агнето, но пък се запътихме към пропуснатите забележителности. И така, ето ни на път за Пещера Магурата.
Паркираме вседехода и виждаме табелка “Тоалетна”. Хайде дружно към нея. Плащаш си – няма лошо. Но само не разбрах защо в мъжката тоалетна казанчето за водата работеше, а в дамската беше оставена 10 л. туба с вода. Аз за какво си плащам ? – да тренирам вдигане на тежести ли ? Последния абзац е от раздела “Размисли и страсти”, но не, предпочитам да си кажа размислите. Айде стига толкова, след малко пак J
Тръгваме нагоре по алеята към входа на пещерата. Люляците бяха нацъфтяли и гледката беше много приятна.
След това се паркирах пред информационните табели
През това време мъжката част се беше наредила за билети. Взехме си в антракта до влизане сувенири, щракнахме някой друг фотос и се запътихме пред входа на пещерата
Младоженците, които още не са черпили дето ги ожених миналата година :)
Алеята преди пещерата
Мартеница - кратунка
Събираме се пред стълбите към пещерата около 20-на човека, т.е. няколко групчики. Оказва се, че входът за пещерата е 5 лв., но ако искаме да доплатим за екскурзовод трябва да доплатим още пари – реално се падаше от всяка групичка по още 1 лв. Ами хора, направете входа 6 лв., не е някаква фрапантна цена и няма да има нужда от разговора, който водихме за доплащане. Аз лично съм доволна от девойката, която ни беше гид – момичето добре разказваше. Благодаря й!
И така тръгваме из дебрите на пещерата. Кадрите от самата пещера почти няма да коментирам. Каквото и да кажа мисля, че ще е малко. Такива природни феномени трябва да се видят на живо, за да усетиш величието на природата.
Височината е видима
Пещерата е добре осветена
Изобщо не тежи този камък :)
Има някои хлъзгави участъци, но пък на тези места има парапети
А колко години са необходими, за да се получи това
Хората изглеждат с големината на кукли
на фона на тази гледка
Долу вдясно има контури на мъжка глава
Оформени във времето, изглеждат като построен град
Разсейвам Папарака с целувка
Папарака е снимал това
А аз съм уловила духчето :)
Въпрос на гледна точка - моята е, че мъж и жена се целуват :)
Че се отличава фигура е ясно. Аз виждам сова например :)
Две очички с носле :)
Медузи
Папарака в кадър
В края на пещерата, когато започнахме да се изчакваме към изхода, нашите сенки на стената изглеждаха като как ходят първобитните хора :)
И така, това беше поредния феномен, който прибавихме към раздел “Посетени”.
Излизаме от пещерата и имаме два варианта – връщане към паркинга с влакче 2 лв./ на човек или 1,5 - 2 км пеша. Не беше проблема в ходенето, просто от години не се бях возила на влакче, та хайде и ние с децата.
![]()
Обратно във вседехода и поемаме в посока Белоградчишки скали.
Внезапно спиране. Папарака е видял фтичка, трябва да се улови кадъра :)
В кадъра черен щъркел
Няма коментари:
Публикуване на коментар