29 януари 2014 г.

Клисурски манастир - Банкя, Март 2012


Една кратка разходка до Клисурски манастир край Банкя от раздела "Разкази с неочакван край"
17.03.2012 г.


Събота, обедно време. Зимата направо се изпари. Слънцето грее радостно, как да не отидеш на разходка и да не се порадваш на хубавото време. Сутрешно кафе и сме готови да поемем към Клисурски манастир “Света Петка” близо до Банкя (не е Клисурски манастир “Св.Св.Кирил и Методий” до Вършец – и там бяхме, но още не съм стигнала до този разказ).

И така, поемаме в посока Банкя. Пътят до манастира минава през цялата Банкя, в момента в който видиш гробищата от дясната страна, поемаш по баирчето и караш все по бул.Варна. Така през цялата Банкя, докато стигнеш до табелка за с.Клисура. От там започва едно изкачване и стигаш до една табелка “За манастира” , надясно. Сега не е раззеленено още, но си представям тези поляни, покрай които се минава, колко са хубави през пролетта. И така, стигаме до манастира.

Мислех, че е малък, но съвсем не се оказа така. Не съм запозната с историята, защото нямах много време да прочета преди да тръгнем, но който се интересува, в нета все ще си намери инфо. Затова разказа ще бъде в снимки :)





В двора има пейки и масички и може да се поседне








Сградите са изографисани и отвън






















Явно мястото редовно се посещава от жителите на София

След разходката в манастира се позиционирахме на поляната



В далечината голямото село :)





И после решихме да отидем на съседния баир да си покибичим и аз да си изпия на СПОКОЙСТВИЕ кафето

От цяла поляна, не знам защо се озовахме ей тук (само шИфИорчето може да каже)



Положението беше повече от ясно - НЯМА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ОКОПА. Добре, че се намери един добър човечец да ни се притече на помощ.

Ама с тази въшка, нашия танк не искаше да излиза от окопа. Освен това при поредния напън въжето се скъса, куката отскочи и се заби право във фара на нашия помощник.

Опитите продължават 

и най-накрая вън от окопа

Благодарихме на човека за помощта, дадохме му пари да си оправи фара и си оставихме координатите, ако случайно излезе повече пари ремонта

Ето тук вече си пия кафето :) Не обръщайте внимание на блузката - навсякъде бях омазана с кал. Но пък пиех кафе НА СПОКОЙСТВИЕ :)




Така и не разбрах как от цяла поляна се озовахме точно в гьола... Но както казах в началото, тази разходка беше от тези с неочакван край :)












Няма коментари:

Публикуване на коментар