31 август 2011 г.

част 8 - Паркът на Аристотел и по пътя за БГ

След разходката из Арнеа отново на път – посока Стратоники и по точно “Паркът на Аристотел”.
Разходката отнема около половин час, входът е само 1 euro, а в парка можете да видите някои от изобретенията на Аристотел

На входа на парка се намира тази чешмичка


Водата се задвижва и се получава водовъртеж

Оптични дискове, които визуализират различни форми







Пречупване на светлината

Стъклена лупа, която чрез фокусиране на слънчевата светлина би трябвало да запали например листо, но беше доста изпотена и реално нямахме възможност да си направим опит

Паметникът на Аристотел в парка

Успях само "Мила моя мамо" да подхвана


Слънчевият часовник показва освен времето и месеца


Най-много се забавлявахме на параболите -
шептяхме си разни щуротии



Приключихме с разходката в парка и потегляме в посока Олимпиада. Спираме за панорамни снимки на Стратони.

Олимпиада (няма да споря за името дали е Олимпия или Олимпиада) е мястото на което предишната година изкарахме едни незабравими моменти двамата със Сашо – някой ден може и за там разкажа :)


До Олимпиада се намира една крепост – древния град Стагира. От това, което успях да прочета в нета – родното място на Аристотел е точно древния град Стагира. Признавам, че не винаги съм подготвена предварително с информацията за местата, които посещавам J Така и за Стагира миналата година четох след като се върнахме от почивката. На върха на хълма има останки от крепост. Заслужава си да си разходите на крепостта – има невероятни гледки. Но препоръчвам разходките да бъдат в ранните сутрешни часове, защото иначе яко ще ви мори жегата.

Църквата в Олимпиада


Паметника на Аристотел в Олимпиада
След като минахме и през Олимпиада, следващата спирка беше плажът на Ставрос – там имахме среща с Ники, с който се разделихме след разходката в Арнеа.
Плажът на Ставрос е с невероятен пясък, но за да влезеш в морето трябва да вървиш поне 100м и водата да ти е до коленете. Освен това в началото има доста големи обли камъчета, по които е доста неприятно да се върви. А и водата като цвят няма нищо общо с онези чудни цветове които свикнахме да виждаме. След последния морски душ си взехме по един леден от душовете на плажа, преоблякохме се и отидохме да се подкрепим с гирос.

Приключихме с похапването и обратно по колите в посока България. Спряхме на Неа Врасна. Тази църква досега сме я виждали все по тъмно, сега имахме възможност да я разгледаме и през деня.






Не пропуснахме да си откъснем смокини от едно дърво край пътя - бяха малки, но много вкусни

издебнали са ни папараците - тук берем чубрица
Колкото пъти минем покрай този параклис, все се чудя какви са тези дрехи накичени до дърветата. Оказа се, че хората ги връзвали като си правели пожелания. 


Параклисът беше последната спирка преди българска земя

Е, това беше репортажът от мястото на събитието :)
За подводните кадри - не ме питайте :) още не са обработени...

Няма коментари:

Публикуване на коментар