Titi-Saso: част 8 - Паркът на Аристотел и по пътя за БГ

След разходката из Арнеа отново на път – посока Стратоники и по точно “Паркът на Аристотел”.
Разходката отнема около половин час, входът е само 1 euro, а в парка можете да видите някои от изобретенията на Аристотел

На входа на парка се намира тази чешмичка

Водата се задвижва и се получава водовъртеж

Оптични дискове, които визуализират различни форми

Пречупване на светлината

Стъклена лупа, която чрез фокусиране на слънчевата светлина би трябвало да запали например листо, но беше доста изпотена и реално нямахме възможност да си направим опит

Паметникът на Аристотел в парка

Успях само "Мила моя мамо" да подхвана

Слънчевият часовник показва освен времето и месеца

Най-много се забавлявахме на параболите -

шептяхме си разни щуротии

Приключихме с разходката в парка и потегляме в посока Олимпиада. Спираме за панорамни снимки на Стратони.

Олимпиада (няма да споря за името дали е Олимпия или Олимпиада) е мястото на което предишната година изкарахме едни незабравими моменти двамата със Сашо – някой ден може и за там разкажа :)

До Олимпиада се намира една крепост – древния град Стагира. От това, което успях да прочета в нета – родното място на Аристотел е точно древния град Стагира. Признавам, че не винаги съм подготвена предварително с информацията за местата, които посещавам J Така и за Стагира миналата година четох след като се върнахме от почивката. На върха на хълма има останки от крепост. Заслужава си да си разходите на крепостта – има невероятни гледки. Но препоръчвам разходките да бъдат в ранните сутрешни часове, защото иначе яко ще ви мори жегата.

Църквата в Олимпиада

Паметника на Аристотел в Олимпиада

След като минахме и през Олимпиада, следващата спирка беше плажът на Ставрос – там имахме среща с Ники, с който се разделихме след разходката в Арнеа.

Плажът на Ставрос е с невероятен пясък, но за да влезеш в морето трябва да вървиш поне 100м и водата да ти е до коленете. Освен това в началото има доста големи обли камъчета, по които е доста неприятно да се върви. А и водата като цвят няма нищо общо с онези чудни цветове които свикнахме да виждаме. След последния морски душ си взехме по един леден от душовете на плажа, преоблякохме се и отидохме да се подкрепим с гирос.

Приключихме с похапването и обратно по колите в посока България. Спряхме на Неа Врасна. Тази църква досега сме я виждали все по тъмно, сега имахме възможност да я разгледаме и през деня.

Не пропуснахме да си откъснем смокини от едно дърво край пътя - бяха малки, но много вкусни

издебнали са ни папараците - тук берем чубрица

Колкото пъти минем покрай този параклис, все се чудя какви са тези дрехи накичени до дърветата. Оказа се, че хората ги връзвали като си правели пожелания.