част 7 - Пътешествие с кемпер

На път за Мостар и Меджугорие (Međugorje)

Оставихме Сараево в пролетен дъжд и вече сме на път за Мостар. Личи си на кого му е хладно и се е опаковал малко :)

От предварителното ми проучване по форуми бях запозната, че точно в този период на годината (началото на месец май) по пътя между Сараево и Мостар има много места на които се предлага Jagnetina. Да, определено видяхме такива места, даже на едно спряхме да направим няколко фотоса. Не бяхме гладни все още и затова не опитахме този местен деликатес (мисля, че сгрешихме).

И няколко кадъра от пътя, по който се движихме към Мостар

 

През цялото време се радвах на цвета на реката

На входа на Мостар спираме за освежаване на една бензиностанция.  Един младеж се опитва да завърже разговор с персонала на бара на английски, но удря на камък. Аз разбирам, че иска да си купи само една пластмасова чаша, а не цял стек и му посочвам къде е нашият кемпер и че с удоволствие ще му дам една чаша. Той се опитваше да си плати чашите, които му дадох, но аз доволна, че помогнах, той - доволен, че има чаши си пожелахме хубав ден и всеки по пътя си. Остава ни съвсем малко до следващата точка от маршрута

Меджугорие (Medjugorje) - Босна и Херцеговина
 

Пристигаме в Меджугорие някъде към 14 часа и си намираме място за паркиране на улицата пред катедралата. Намираме апарата за самотаксуване и установяваме, че нямаме достатъчно налични монети. От другата страна на тротоара виждам магазини и се насочвам към тях с мисията да обменя малко банкноти в монети. 

Първи опит за купуване на билет за паркиране 

Пускаме монетата, натискаме бутона и нищо... Така няколко пъти. Накрая помолихме един човек за съдействие и се сдобихме с билет 1 час/ 2КМ. Оказа се, че трябвало по-силно да натиснем бутона.

Меджугорие е известно като поклонническо градче. Поклонници от цял свят идват на това място, за да се помолят на Благословената Дева Мария, която се е появила на няколко  деца през 1981 г. в едно близко селце Бияковичи.

Хората пристигат с вярата и си тръгват с надеждата, че молитвата, която са отправили пред Богородица ще бъде чута.

В първият момент обвиних тези две мили женици, че развиват бизнес

Но след като споделих мнението си със Сашо, съм склонна да се съглася с неговата версия:
Вероятно тези жени са успяли да съберат пари, за да дойдат на това място и сега искат да занесат на своите близки и познати вода от Божието място. Купили са си шишенцата от магазина отсреща и нищо, че точно тази вода вероятно е от водопровода, за тях е важно мястото – т.е. че са напълнили водата точно в Меджугорие – мястото на което се е появила Богородица.

Влизаме в Катедралата, сядаме на пейките и споделяме тишината с молещите се.

Няма значение дали си вярващ или не - тук определено се усеща духът на молитвата

 

Минаваме в двора зад Катедралата, където явно се провеждат събития свързани с това поклонническо място

 

Сред празните пейки погледът ни спира за миг и запечатва молитвата. На такива места избягвам да нарушавам личното пространство на хората, но понякога не се сдържам.

Продължаваме разходката по алеята и аз оставам учудена от това, което виждам, защото не бях прочела за него в предварителната ми подготовка за пътешествието.

 Хубаво е да има и неочаквани бонуси към програмата.

По алеята има изградени монументи (не се сещам за подходяща дума) с библейски мотиви, които са направени от мозайка

 

От алеята се отклоняваме надясно и попадаме пред статуя на Исус, обградена от чакащи хора да се докоснат до нея.

Около статуята на Исус в кръг имаше друга алея, отново с библейски мотиви

Докато обикаляме в алеята попадаме на тази група, която заглушаваше вятъра с песнопение. Не разбирах езика на който пеят (мисля, че беше италиански), но все пак се насладих на тяхното изпълнение.

Папарака ни е хванал точно в този момент

Навсякъде можеш да видиш хора отправящи молитва

Във вътрешната алея монументите с библейските мотиви бяха от номер I до номер XIV. Нямам идея защо точно толкова...

Връщаме се обратно към Катедралата

Трудно мога да пресъздам с думи усещането, което изпитах на това място

и духът на молитвата

Евангелието тук се чете на различни езици и пред всяка врата имаше табела със съответната държава

Това място е обособено за палене на свещи. Имаше една каса в която доброволно да си пуснеш монетите и да си вземеш свещ.

Отново усетих духът на това поклонническо място, когато в момента в който си запалих свещта камбаните започнаха да бият. Съвпадение...или не... аз си тръгвам от тук точно с този запечатан момент в съзнанието...

Отново започна леко да пръска дъжд и ние ускорихме крачката. Отправихме се към магазините за сувенири.

 

Купихме си сувенири за да запълним поредния претрупан рафт в къщи и сме готови за следващата точка от маршрута. Моят план е да спим там, за да се насладим възможно повече време на гледката, но имам притеснение, че ще трябва да мислим в движение план Б.

 

 

следваща спирка:
Водопад Кравице (Kravice Waterfalls) - Босна и Херцеговина