Пирамида на Слънцето -
Високо (Visoko), Босна и Херцеговина
Паркираме кемпера и тръгваме по тесните улички да покоряваме Пирамида на Слънцето.
Вървят ли двама към Пирамидата :)
По този същият път минахме предишния ден с кемпера
За разлика от този лек автомобил, габаритите на кемпера изпълват пътя
По пътя Ники и Сашо водят вълнуващ разговор за това как сме можели да се обърнем предната вечер на това трасе, а тук вече разговорът имаше своята кулминация, че пътят е можел да пропадне под тежестта на кемпера.
възможна ситуация за пропадане от пътя :)
Вече сме малко преди пътеката за Пирамидата на Слънцето
Следваме табелите и стигаме до поредния пункт за плащане - билета на човек е 5 КМ. Тук вече има и от двата вида билети (5 евро и 5 КМ). Гида ни разказа накратко някои неща, взе ни парите и ни пусна да се катерим нагоре сами.
Добре, че все още не валеше, иначе голям купон щеше да стане в тази кал. Изкачването започва да става на почивки поне за мен - баира си го биваше.
Твърди се, че трите пирамиди (има още няколко) - на Слънцето, Луната и Дракона са разположени на върховете на равностранен триъгълник.
Стените на тези три пирамиди също са равностранни триъгълници и са ориентирани идеално спрямо посоките на света. Пирамидата на Слънцето е изместена спрямо географския север с 0 минути и 12 секунди, а Хеопсовата пирамида е с отместване 0 градуса и 2 минути. От което следва, че Пирамидата на Слънцето е много по-точно ориентирана спрямо посоките на света.
Откривателят на пирамидите в Босна Семир Османагич (босненският Индиана Джоунс, както някои го наричат) твърди, че пирамидите са от преди 12 000 години. Самите пирамиди са покрити от растителност. При направените разкопки под тревната площ са открити масивни каменни плочи, които не са природно дело, т.е. човешка ръка ги е положила там ... поне така се твърди...?!
Северните блокове на Пирамида на Слънцето имат наклон 53 градуса, както и при Хеопсовата пирамида. Според Османагич босненските пирамиди са много по-стари от египетските! И тук отново идват въпросите...
Както знаем, с течение на времето географските полюси на Земята постепенно се изместват, т.е. египетските пирамиди при построяването им са били идеално ориентирани спрямо посоките на света. С изминаването на времето Земята е изместила своите географски полюси, от което следва неточността от 0 градуса и 2 минути в сегашно време на Хеопсовата пирамида.
Как тогава босненските пирамиди, за които се твърди, че са много по-стари, са много по-точно ориентирани в сегашно време, вместо да са с по-голямо изместване от египетските пирамиди ???
А дали тази пирамида е природен феномен или наистина има намеса на цивилизация?
Друга предпоставка, че пирамидите са дело на цивилизация, а не природен феномен е наблюдението, че върховете на пирамидите вечер изстиват много по-бързо отколкото съседните хълмове в района, т.е. това би трябвало да означава, че във вътрешността на пирамидите има наличие на галерии.
Продължаваме нагоре с идеята да видим нещо по-конкретно от Пирамидата
Направени са няколко сондажа по склоновете на пирамидата - но генерални заключения от тях няма или поне аз не мога да си направя.
Изваден бетонен блок - това бетон ли е или напротив ?! Продължаваме с разсъжденията на глас - бетон е, но дали е естествено образуван или е дело на човешка ръка ? Под бетона - глина, над бетона - глина и растителност. И тук везните се накланят в полза на естествения произход.
Лудостта няма граници :) Продължаваме смело изкачването и стигаме до все по-непроходима част от трасето, където спираме за лаф с двама българи (другият младеж с тях хортуваше на английски). Разменяме с тях размисли относно това гнила ли е работата с босненските пирамиди или трябва да се доверим на твърденията. Младежите поемат пътя обратно, а малко след тях и ние вземаме решение, че няма смисъл да се катерим повече в този пущинак. Още повече, когато зададохме въпроса на гида продаващ билети за Пирамидата как може да се стигне до т.17 от картата, той смотолеви, че мястото било много обрасло с растителност и няма как да стигнем до там.
В т.17 е разкрит един от ръбовете на Пирамидата и може да се види как бетона на две от страните на Пирамидата сключва ъгъл. Това породи нови съмнения в нас - как толкова важна точка е оставена без достъп и не може да се види от близо.
Всичко това наклони везните към връщане обратно.
Слизаме към асфалтовия път и започваме да срещаме жениците с бизнеса - коя проси, коя предлага плетени чорапи ... важното е бизнес да има. Най-забележителна беше бабката, която ми предлагаше крем за подмладяване. Е, то аз съм си млада и Убава, за какво ми е този илач :)
След като се върнахме на асфалта решихме, че ще покоряваме Пирамидата от другата страна. Ентусиасти ха-ха! Поне няма да газим в калта, а и баирът беше с по-малък наклон. Вървим нагоре и си обсъждаме различни неща...
от време на време спираме за 2-3 минутна почивка
Пирамидата на Луната - в средата
След като вече поне половин час крачим нагоре, аз започвам да задавам изнервящия въпрос колко още има до пустия връх на Пирамидата, защото аз такъв не виждам - само гора. Сашо всеки път ми отговаря "Ей тука, след завоя" и аз всеки път се правя, че му вярвам! :)
Е, в един момент вече наистина се виждаше края на изкачването, но аз мислено вече не се интересувах от върха на Пирамидата. В далечината съзрях чадър и за части от секундата усмивката грейна широко на лицето ми, след като прехвърлих в мислите си - чадър, заведение, кафе, стол....
В момента в който стигнахме заведението аз взех категоричното решение, че няма да покоря последните 200-300-400 метра до върха на пирамидата и ще се насладя на гледката поседнала на теферич.
Сашо и Ники продължиха към върха на Пирамидата - вижда се част от пътя, който изминахме
На върха на Пирамидата има останки от Stari grad Visoko
А това е изглед във всички посоки от върха
на Пирамида на Слънцето
отсреща е Пирамидата на Луната
град Високо
Докато Сашо и Ники бяха на върха на Пирамидата
аз седнах в заведението под Пирамидата и с такъв кеф
си поръчах първо едно босанско кафу,
а след това джаснах и едно сараевско пиво.
И двете ми подействаха много освежаващо
След 20-30 мин. Сашо и Ники се завърнаха от върха на Пирамидата, като споделиха, че нищо важно не съм пропуснала от видяното. Но въпросите продължават - как върха на Пирамидата от който се твърди, че излиза лъч с определена честота към Космоса е оставен напълно обрасъл с храсти и бодили и типично в балкански стил е заприличал на сметище. Не е логично толкова важна част от Пирамидата да не бъде почистена и изследвана.
Докато се подкрепяхме с освежаващите напитки и си говорехме, времето съвсем се прецака и започна да вали. От заведението дойдоха и съвсем ненатрапчиво ни споделиха, че ако желаем може да ни свалят с кола (поради дъжда) до паркинга срещу 10 евро.
 |
| снимката е от нета |
Ние обаче сме подготвени за всякакви ситуации. Извадихме дъждобраните, благодарихме за предложението и поехме пътят обратно към Parkiralište.
Връщаме се в изходна позиция до сергията със сувенирите. Отново разглеждаме пирамидите-сувенири, но т.к. сме разочаровани от Пирамидата на Слънцето решаваме, че няма да си купим куха пирамидка за 6 евро. В този момент се преплитаме с тълпа бг-туристи. Те любопитно започват да ни задават въпроси какво има на Пирамидата, а ние не се сдържаме и казваме, че освен кална баня поради дъжда и 2-3 разкопани места нищо друго няма да видят.
Една жена от групата (Цвета) реши, че не иска да продължава към Пирамидата и попита може ли да върви с нас, защото се притеснява да мине сама по улицата с досадната просякиня, за която бях споменала преди. Предположихме, че автобусът им е на паркинга на който сме спряли и ние и тръгнахме заедно надолу. И така с уморена крачка и в разговори стигнахме до паркинга.
Първоначалният план беше да направим две нощувки във Високо, но след видяното решихме, че нищо не ни задържа повече на това място и е по-добре да се възползваме от това, което може да ни предложи Сараево.
Проучихме, че може да се качим до Пирамидата на Луната и евентуално да видим там бетонните блокове но се отказахме от тази идея. Младежите, които срещнахме на Пирамидата на Слънцето споделиха, че на върха на Пирамидата на Луната е частен имот и има построена къща. Нямало проблем да се качим, но освен няколко малки блокчета и мозайки друго интересно няма. И това тотално наклони везните да поемем пътят към Сараево.
Вече сме на магистрала, намираме си подходящо място и спираме в аварийното платно за да направим последен кадър на Пирамидата на Слънцето. Определено изглежда внушително, но въпросът дали е природен феномен или е дело на човешка ръка остава отворен ...
Вземаме си билет за
магистралата – 4,40 КМ и продължаваме към Сараево
Докато пътуваме към Сараево аз отварям един гид за къмпинзи в Босна и търся адреса на Camp Ilidza.
следваща спирка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар