Към 19:00 часа сме готови да потеглим на нашето
пътешествие с кемпер. Това е моя мечта, която предстои да сбъдна. На борда сме
аз, Сашо и Ники. Цялото това пътешествие ще се осъществи с любезното съдействие
на Ники, който наскоро си купи кемпер и ни се върза на акъла да тръгнем към
Босна и Херцеговина.
Решихме да тръгнем макар и по-късно вечерта (Сашо трябваше да отбележи деня на труда с малко служебни задължения),
с идеята да разделим част от трасето и времето за пътуване до
Босна. Успяхме да не нацелим смяната на персонала на ГКПП Калотина и минахме
доста бързо (за около 10 мин.). Сашо се опита да мине с шофьорска книжка (не нарочно разбира се). Следва
стандартния въпрос:
- За къде пътувате?
-
За Мокра гора (решавам, че е по-добре на
сърбите да казваме така).
След проверка на документите минаваме още 10 м. и
спираме пред трима поседнали сръбски митничари. Разговорът протече така:
- За къде пътувате?
- За Мокра гора.
- Какво носите?
- Личен багаж.
И тук следва реплика на Ники, която ме изумява:
- Ако искате се качете да разгледате…
Те хората седнали да си почиват и направо се разкапваха
от мързел, а Ники ги кани да дойдат хубаво да ни разбърникат багажа. Не че сме
носили нещо кой знае какво, но мен на такава луда калинка са ме правили на
граници, че не исках да си помисля за такъв екшън в момента. В крайна сметка на
никой не му се занимаваше с нас и директно последва „Айде бягай!“
Малко инфо за пътя – таксите, които ще споменавам са
за Категория 2 – с кемпер.
Магистралата Ниш – Белград Cat.2 e 290 RSD. Отсечката по която се
движихме е Ниш – Крушевац.
По спомен някъде около 23:00 часа пристигнахме пред
Манастир Жича (Сърбия), т.е. изминахме около 300 км. Бях прочела, че пред манастира има
построен нов паркинг. Вратата за манастира беше затворена и аз реших, че
въпросният паркинг е някъде навътре. Е, на следващия ден видяхме въпросния
паркинг – наистина е доста голям. Въпреки, че не открихме паркинга вечерта, все
пак си намерихме подходящо място да пренощуваме.
Сашо естествено не пропусна да направи няколко нощни снимки на манастира
Ден 2 – 2 май
Събуждаме се в ранни зори и сме
готови да разгледаме
Червеният манастир Жича - Сърбия
Църквата в манастира е изградена във Византийски
стил, а основната кула е от 1210 г. На герба на манастира има 7 корони, защото
се смята, че там са коронясани седем царе. Манастирът е отворен за посещение от
07:00 до 19:00 часа (по-надолу има снимка с работното време според сезона). Бях прочела, че има входна такса 1 евро, но не сме плащали
нищо за да го разгледаме.
Кадър 2 в 1 :)
Папараци в действие
Следващите дни ще е така - като японски туристи :)
Слънчев часовник, който отмерваше времето съвсем точно
Сувенири пред църквата - вино, ракия, различни сокове
След разходката в манастира се върнахме в кемпера - закуска, кафенце и въвеждане на ден 2 от маршрута в GPS-a
Екипажът е на борда и сме готови за път - следваща спирка в Босна... ако ни пуснат :)
Следваща спирка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар