Неделя – Великден
Станахме, кой когато се излюпи. Абе не беше точно така. Цялата рота търчаха наляво – надясно и аз какво да правя, викам си “ще ставам”.
Папарака, нали си е ранобуден беше направил сутрешната фотосесия из градината на Баба Василка.
Сушава работа се оказа риболова ни. Добре, че имаше пържоли, че ако трябваше да разчитаме на риболова, гладни щяхме да стоим.
Докато ние се правим на рибари, Папарака обиколи гьола за пилета. Поне една патка да беше хванал :)
Покибичихме, а времето нещо се разсърди, та обратно към базата. Бяхме си поръчали домашни яйца и прясно мляко, та спретнах едни палачинки с бонус сладкото от диви ягоди, което правих лятото.
Навън си беше хладно вечерта. Софрата я разпънахме в собата, че печката на дърва си беше запалена. Ей, голям кеф. Обичам селския туризъм – това са едни хубави моменти, които те карат да се чувстваш истински и свободен. Края на вечерта завърши с една молитва, казана от Баба Василка, която беше от сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар