Великден, част 2 - Белоградчишки скали

След Пещера Магурата поехме в посока Белоградчишки скали. Виждала съм ги на снимки, но друго си е като застанеш пред тях и просто онемяваш от размера и от това, което природата може да сътвори. За пореден път се преклоних пред магията на природата.

Къщичката на Баба Яга :)

Папарака изневиделица реши, че трябва да влезе в кадъра :)

Чук-чук кой живее тук

Който не слуша, отива в пещта :)

Понякога и аз се изумявам от позите на краката си :)

Тук имаш право на избор - метални ила каменни стълби.

На мен ми харесаха каменните

Папарака се е надвесил и снима

Дървото е кацнало върху скалите

Нелунка мирише китките

И после замаяна от аромата се опитва да си центрира носа :)

Папарака ни е фотографирал за поколенията

Но и аз съм го издебнала :)

Напрегнат момент - Нелунка слиза по стълби :)

Беше се запънала, че ще слиза стълбите поне час :)

На следващите стълби беше по-смела :)

Който излязъл, излязъл :) Затваряме дверите :)

Така приключихме разходката и с този природен феномен. Излизаме на паркинга и се запътваме към сувенирите, да си вземем една кратунка, която си бяхме харесали и изведнъж започна невероятен порой. Скрихме се на сухо докато пазарувахме и чакахме да пристигне вседехода – поне един жертва трябваше да има, за да докара колата. И така доволни, че не се намирахме в този порой на връх скалите се запътихме към базовия лагер – с.Медковец

Спираме в с.Расово да заредим артелната с необходимите продукти. Докато сме в магазина, Папарака решава, че трябва да отскочи до съседния гьол да види има ли чапли или напротив :)

През това време двамта с Радун зареждаме провизиите. Заставаме пред магазина и пред нас небето посинява.

Тъкмо си викам ей сега, ако се излее порой и тук и Папарака ще отнесе цветущите ми мисли, но той взе се че се появи навреме :)

Пристигаме в базовия лагер и се заемаме с вечерята. Баба Василка реши да ни подари по една престилка и ние за да не я обидим се нагиздихме с новата премяна :)

Нелунка реши да се подсигури с вечерята - пържолите или живота :)

Агнето тази година решихме да го заместим със завидно количество ребърца на скара. Ето го и главния готвач

Ето го и менюто

Видяхме и сметката на цялата тенджера :) Е, не за една вечер :)

Апнахме, пийнахме и се повеселихме. Домакина ! – така и не ми доведе клар’нетите да ми свирят на ушенце. Силно съм ОГОРчена !!! Притесни се да не се кача на масата и да не я потроша ли ? Мисля, че леглото беше достатъчно, няма нужда и масата да чупим, ще ни трябва и за догодина. Домакина – догодина ще пълня агне, а ти ще ми свириш с клар’нета. До тогава да си научил нотите !!!  :)

Великден, част 3

Великден, част 4 - Екопътека Боров камък