Titi-Saso: част 1 - Пътуването

И пак да започнем... наистина беше някъде към 10, 10 и нещо,

когато бяхме натоварили целия багаж и всички пътници, и потеглихме към Гърция

Защо Гърция ли ? – там има пусти, диви местенца, на които можеш да опънеш палатката си и да се наслаждаваш на природата, а тук такива за съжаление не останаха.

След като преминахме КПП Кулата - Промахонас, първоначално карахме по трасето, което вече ни е доста познато. И въпреки всичко, на единия светофар малко объркахме – причината беше, че се заиграхме да снимаме светофара, т.к. червеното е по-голямо от останалите два цвята.

След завоя на грешния светофар коригирахме посоката и продължихме по трасето. Имахме идея да покажем на нашите спътници една къща, която през нощта изглежда невероятно, но точно в това градче трябваше да тръгнем по друг непознат път и за съжаление не успяхме да им покажем “светещата къща”.

Новите населени места през които преминавахме изглеждаха по същия невероятен начин, както и вече познатите ни – подредени дворове на къщи с много цветя, осветени улици, хора насядали по заведенията дори и в 3 ч. през нощта. За съжаление снимки не успях да направя, т.к. следях непознатото трасе, а и багажа ни беше доста, та нямаше място за фотоапарат, който да държа. Е, направихме снимки с очите си и запазихме картините в съзнанието си.

Трасето ни минаваше през градчето Варвара – много добре изглеждащо през нощта, гледката беше страхотна. Тук обаче имахме премеждие. Мисля, че беше някъде около 3 часа през нощта. Следвайки настроението на GPS се забихме в някаква калдъръмена уличка. По цялата уличка имаше паркирани коли пред къщите и много трудно минавахме. На всичко отгоре улицата по която ни водеше нашия приятел GPS се оказа задънена. Бяха едни сложни маневри за да обърнем вседехода в правилната посока. Продължихме отново по други калдъръмени улички, минахме покрай една къща пред която от паркираната пред нея кола се чуваше песен. Явно хорицата си стояха в колата и си пееха, а не знам – може и серенада да е било. Точно там следваше интересен участък – павирана стръмна улица и ние трябваше да се спуснем по нея. Аз тотално мислех, че този път няма да ни доведе до никъде, но се оказа, че все пак GPS ни изкара на трасето което трябваше. Учудващо, но факт!

Продължихме по начертания път, който не препоръчвам за пътуване. Трасето е в стил “Петрохан” и не си заслужава да се минава през него, особено ако на борда си с 5 членен екипаж и необходимото оборудване за 10 дена къмпинг.

Някъде към 5 часа сутринта бяхме на чешмата при Vourvourou. От там трябваше да си напълним необходимите съдове с вода, т.к. на мястото на което отивахме няма питейна вода. Пълненето на душовете се оказа “веселба” , като се има предвид, че този път водата течеше доста по-слабо. След зареждане на всички съдове следваше опит за сядане в колата заедно с тях. Нямаше кой да снима цялата одисея. С туби в краката, прегърнали душове в скута – абсолютен синхрон на участниците. И така следващите 15 км пробег до нашето вълшебно място.

Часът е вече някъде към 5,30 сутринта, а изгревът е на хоризонта. На спускането към нашето място пред нас се открива невероятна гледка – на фона на изгрева, Атон в цялата си прелест и то без грам мараня. За съжаление не можах да заснема този невероятен момент, т.к. умората в нас вече беше надделяла. Но аз лично запазих тази красива гледка в съзнанието си и се надявам да я видя отново.

И така, ето ни на нашето местенце. Спираме вседехода – наоколо около 10-на палатки. Вземаме най-необходимото и се отправяме на плажа, за да не вдигаме шум на спящите съседи. Пясъкът е доста мокър и това е притеснително за опъване на палатка на плажа. Почистваме и изравняваме един участък, за да положим морните си тела.

Решихме да отморим на плажа след дългото пътуване и после да умуваме къде ще бъде лагерът. Радостта от досега с морския полъх беше като по детски чиста.

Слънцето все повече се настаняваше върху залива и ни докосваше с лъчите си.

И докато се размотавахме и от преумората не бяхме сигурни дали да спим или дали да си вземем първото морско къпане, на хоризонта се появиха нашите първи “посрещачи”.

Да, ДЕЛФИНИ. Гледката беше удивителна, а те ни поздравяваха с подскоци във водата.

Е, имаше и други които ни поздравиха с "Добре дошли"

След тази първа среща с делфините, определено желанието за къпане надделя над умората от пътуването.

Докато ние се забавлявахме, в "Базата" започна сутрешното пробуждане и един по един екипажите се излюпваха от палатките си. Беше неделя и част от посетителите след сутрешната доза кафе започваха да събират багажа. Това беше и положителният момент за нас, въпреки че си е напрегнато да дебнеш по-доброто място. Е, за целта ние си имахме агенти :) които обхождаха от време на време терена, докато не дойде подходящия момент. Без загуба на ценно време, веднага се намърдахме на освободеното място.

В следващите дни нашият лагер изглеждаше ето така:

Вдясно се вижда "дрешникът" :)

Част от водохранилището ни

И банята разбира се :)

Беше съвсем импровизирана, но се получи много сполучливо, като кабинка

Изглед към трапезарията

Част от Артелната

Разбира се накъде без Мюмюн

А следващата снимка си е за рамка, защото рядко може да се види - подредената палатка на моята скъпа племенница

И няколко кадъра с изглед от верандата ни :)

Чадърите, които се виждат са нашата плажна база

Само няколко крачки и си на плажа, а в горещите следобеди си на прохлада сред дърветата

Така премина първият ни ден. След дългото пътуване, емоциите от така чакания момент за нова среща с нашето чудно местенце и разпъване на бивака, се отправихме рано в покоите си за заслужена почивка, а Луната се показваше в цялата си прелест между клоните на дърветата, за да ни пожелае лека нощ.