Предишния път пътешествайки из тази област стигнахме само до с.Емен и каньонът на р.Негованка. Тогава не знаехме че съвсем наблизо се намира Хотнишкия водопад. Желанието да видим и тази природна красота ни отведе по вече познатия път из малките китни селца. Само месец преди това се наслаждавахме на снежната покривка по билото на планината, а сега пред нас се откриваха невероятните зелени поляни.
Пътувайки по основния път в посока В.Търново, малко след Ново село има отбивка за с.Момин сбор. След около 10 км, където свършва асфалтовия път се оказвате пред една поляна, която е много подходяща за пикник (всъщност доста хора се бяха възползвали от хубавото време и почивните дни за релакс на поляната).
Минавате по дървеното мостче над реката,
за да стигнете до поляната
 |
... и пред вас се открива тази гледка... Водопадът наистина е красив и се извива от двете страни на скалата, преди да стигне до езерото |
 |
Направихме малко снимки и се отправихме нагоре по екопътеката |
 |
 |
| Изкачването започна с тези стълбички |
 |
| В колона по един, защото трасето е тясно |
 | ||
| Ето го и Папарака, оборудван с камера и фото.
|
 |
| Продължаваме по пътеката |
 |
| Стълбичките също са добре направени |
Вдясно от пътеката има нещо като малка площадка, утъпкана от посетителите от която водопада се вижда по този начин
 |
Ако продължите малко навътре от площадката, можете да стигнете до тази стълба,която води за никъде и е почти висяща във въздуха. Папарака не беше пропуснал момента да се качи на нея.
|
 |
 |
| С джапанки определено не може да се ходи по такова трасе, така че БОС...боц :) |
 |
| След първото изкачване стигнахме до този момент. 22.05.2011 - Следва продължение..... И една година по-късно взех, че го довърших този пътепис :) Следва преминаване в колона по един  Трасето не е дълго, но е тясно и се налага да се върви в колона по един  
Излизайки от тунелчето попадаш на гледка
Водопадът отгоре
През този процеп в скалите водата се спуска надолу
Папараци - кой с фотоапарт, кой с камера
Целувка за Папарака
Това дърво всъщност беше много интересно -
клоните му се огъваха в странни форми
Тук внимание привлякоха гъбите
След първото мостче започваме разходката нагоре
  
И веднага след това - хоп стълбичкаааа
и то отвеснааа :)
Папарък е в пълно бойно снарежение :)
Фотоапарат на врата, камера на главата...
   
Не съм чак толкова смотан фотограф :)
Идеята да си снимам обувката е
за да ви покажа отвеса на стълбата
След като изкачихме предходната стълба,
пред нас се откри тази гледка
Но преди да стигнем това мостче, трябваше да слезем по поредната стълба
 И тук Нели като се запъна като магаре на мост - "Няма да сляза и това е !"  И докато успокоявахме Нели, че няма страшно, успях да уловя този кадър - ако се загледате внимателно в зеленото каре на гащите пише "BETONE MENTE" :) :) :)  Треперещия слизащ крак на Нели по стълбата  Босоножка "припка" по стълбата :) А Бетон Ментето я крепи :)  След като приборихме дървените стълби, стигнахме до поредното мостче над реката  Изглед от мостчето в посока водопада  Изглед и нагоре 
След като преминете мостчето, следва едно изкачване - вдясно на снимката се вижда парапетът и камъните които очертават пътеката. Посредата на това изкачване Босоножка тотално се запъна :) и каза "До тук!!!"
Всъщност като се изкачите по тази последна пътека,
заставате точно на това място
И в един момент дървения парапет на екопътеката свършва
Но самата екопътека не свършва до тук. Отново съм фотографила прекрасната си обувка, не да ви показвам марка :) От толкова прах по нея, едва ли ще видите че е "Версаче" :) Ха-ха Идеята е да видите колко е широко продължението на пътеката
Всъщност по тази част на пътеката продължи единствено "Оцеляващият на предела - Папарака"
 Аз лично направих последни кадри на отсрещния хълм и тръгнах обратно по пътеката 
Пътеката наистина не е обезопасена и ако решите все пак да пробвате трасето, не го правете ако преди това е валял дъжд.
Следващите няколко кадъра са точно от тази част на екопътеката с любезното съдействие на "Оцеляващия на предела"
      А докато Оцеляващия на предела се опитваше да намери пътя към лагера, ние вече бяхме отворили артелната в междинната станция  Първото с което се заехме е изстудяване на Антидота  Използваме подръчни материали за изстудяване на Антидота. Предимството да ходиш с кубинки - имат дълги връзки и при необходимост заместват липсата на въже :)  Антидота е изстуден и ние с удоволствие отпиваме от вълшебната кехлибарена течност, докато чакаме Оцеляващия на предела да се завърне в базата.  Тук вероятно обсъждаме кой каква марка за зъби използва :)   Маймуните не са на клона, а на мостчето  След пристигането на Оцеляващия и отдиха в междинната станция поехме обратно по познатия път към вседехода.    Босоножка и Бетон Ментето  
На вашето внимание Оцеляващия на предела
  
И докато ние слизаме обратно по пътеката, Рене вече се беше паркирала на поляната
Последни кадри на водопада
    
Ако се чудите кой измисля бисерите дето четохте дотук -
ей ме на първа кипра
Един младеж, който не може да чете :)
Или поне не вижда добре без очила надписа на скалата "КЪПАНЕТО ЗАБРАНЕНО"
Скоклето изобщо не се спира, докато се обърна и тя вече се е покатерила някъде
А това е беседката от която можете да се възползвате
за цвър-пър на поляната
Тази красавица летеше около нас
На връщане спряхме да си наберем китки
Обаче трасето е доста натоварено София - В.Търново
и пресичането на пътя е със засилка
По спомени - това е църквата в с.Янтра
В едно от селата през които минавахме видяхме градина с люлки и съвсем естествено спряхме да се повозим
Децата нямат спирачки :)
  
Къщичка между дърветата с корабче пред нея
 
Героите са уморени...
Пази букета ! :)
А вечерта съвсем по габровски завършихме
с баница
 |
Няма коментари:
Публикуване на коментар