Titi-Saso: юли 2011

Някъде към 10 , 10 и нещо :)

Тази къща е невероятно осветена през нощта.

Всеки път минавайки от там, спираме да я погледаме.

Изгревът на Olympiada -
нашето любимо място от миналата година.

Плажът е все още пуст и толкова тих :) А в неделя следобяд, на същото това място нямаше къде джапанките да си остави човек.

Палатката вече е събрана.

А ние с Мюмюн си спахме ето така, без палатка.

Папарака е уловил тази гостенка на плажа :) Красива е!

Взехме си сутрешната доза море и кафе и тръгнахме на пътешествие - посока Ситония, Халкидики...

Ето го и нашият Вседеход.

Плажът след крепостта на Олимпиада.

Изглед на Стратони

Това заливче определено ни привлече и поспряхме да се полюбуваме на гледката.

В скалите има пещери.

По пътищата е пълно с тези красиви цветя.

Повечето къщи, както и заведенията са много кокетно направени и с много красиви градини.

Поредното плажче, на което се натъкнахме по пътя.

Луд умора няма

Този камък не пропуснах да си го взема, за алпиниума :)

Тук се заприказвах с един младеж, който разпитах дали по пътя нагоре може да се стигне до Сарти, или трябва да минем от друго място. В първия момент човека каза, че може, но после ме попита с каква кола сме. Аз казах, че сме с джип и той кимна одобрително, че можем да караме по този път :) И ние поехме по него...

След като излязохме на нормален път, а не офроуд :) разбрахме, че т.к. морето ни се пада отляво,а ние сме в дясна лента, но за сметка на това имаше и трафик, влизането в кривите пътчета, които ни вълнуваха е сложна операция, сменихме плана и решихме да караме направо към "Портокали" - мястото, което досега само бяхме виждали на снимки.

Снимките от Портокали оставям без коментар, гледката е достатъчна...

Тази синя вода определено ме накара да изпадна в екстаз.

В горичката горе имаше около 80 палатки.

3 часа следобяд, някъде към 39 градуса....
Искаааамммм бирааааа !

Всъщност това до тук бяха снимките от единия "Портокали". Не претендирам да знам, дали наистина са Портокали 1 и Портокали 2. Знам само, че и двете места са прекрасни и гледката е невероятна. Единственото, което не ми допада е многото народ...

Ето това имам предвид, под много народ.

Т.к.бяхме разглеждали снимки на наш приятел и знаехме за фигурите по скалите на плажа, а не ги видяхме на този плаж, тръгнахме да търсим следващия :)

По пътя видяхме следващия черен път и нямаше начин да не пробваме докъде стига и какво има там :)

Е, пътят се оказа че стига до скалите и няма нищо интересно...

... Всъщност все пак имаше интересно ... Атон, макар и обвит в мараня.

И ето това прекрасно заливче под скалите.

Много ни се искаше да слезем до там, но в отклонението на пътя имаше табелка PRIVATE и това ни отказа. Иначе гледката си заслужаваше.

Излезнахме отново на основния път и продължихме в посока Портокали 2

Отбивка ... Много коли, много палатки. Паркираме и тръгваме към брега.

Минаваме покрай градинката с доматите, посадени пред палатковия лагер :) Снимката е правена от Папарака в движение.

И стигаме до фигурите издълбани в скалите.

Русалката

Ха-ха и двете нимфи :)

Кристалната вода

Местенцето, което съм си харесала, но за съжаление е заето.

Изморена съм! Градусите гонят вероятно 40... Хладилната чанта с бира е някъде горе в колата. Минава 15 часа, а ние още не сме намерили място на което да опънем палатката... Усещам как започвам да недоволствам и макар и гледките да са невероятни, просто искам да потеглим към следващото място ..... което се оказа НАШЕТО място :)

Виждаме едно черно пътче и тръгваме по него - те нали точно тези пътища са ни тръпка :) Трасето е супер. А гледката е тази: